Преди няколко дни Моята Траянка искаше да бърка яйца "Де!" превод: Две! Та давам и аз две яйца а междувременно варя едни картофки и се чудя какво да ги правя тия яйца, които така старателно се бъркат. Гледам една самотна кайма стои в хладилника. Беше предвидена за принцески, но госпожицата реши да бърка макарони сутринта.
Та разминаха ни се принцеските.... Някак си рязко реших да направя каймата задушена с лук и малко настъргани моркови и доматено пюре. Доста напомняше на сос Болонезе.
Добавихме яйцата към намачканите картофи и малко брашно, разбъркахме добре, разтелихме го добре в тава с хартия за печене и сложихме във фурната. Намазахме плънката върху картофения блат и започнах да навивам. Оказа се че, когато искаш да правиш картофено руло не е добра идея картофите да са ти сварени защото рулото се троши. И докато геният в мен размишлява над химичните процеси в готвенето чувам едно "ПУК" . Траянка решила да счупи ново яйце... Тарталетка ме гледа с един такъв леко виновен поглед и ми сочи купата с новото яйце и казва: "Малко мляко?" Ами да! Чудесна идея! Малко кисело мляко и заливката за прикриване на пукнатините е готова!
И ето така се роди идеята за деконструираната мусака на Траянка!
Класика в нова форма! Да ви е сладко!