Вярвате ли в магии? Независимо от отговора, бих искала да ви разкажа една истинска история, за която и досега нямам обяснение. Просто така се случиха нещата. Може да е случайно, а може би не. През 90 те години вече живеехме в Русе, и с майка редовно се чувахме по телефона, а и аз често си идвах в Белене. Един ден майка ми звънна притеснена и каза, че баба Петанка(нейната майка), е в болницата в Белене. Внезапно се е почувствала зле и била приета за лечение. На въпроса ми какво точно ѝ има на баба, тя не можа да ми отговори. Каза, че всички изследвания и прегледи не показват животозастрашаващо състояние, всичко било в нормални граници за една 70 годишна възраст. Но ден след ден баба Петанка се влошаваше. Не можеше да става от леглото, да се храни, едва говореше. Майка започна да ме подготвя за най-лошото, понеже лекарите ѝ казали, че баба си отива... Всеки ден майка беше при баба, като си отиваше до вкъщи само да свърши нещо набързо и после пак в болницата, денонощно. Един следобед майка казала на баба, че отива да сготви нещо за час и ще се върне, а баба само кимнала, и останала сама в болничната стая. Сега ще ви предам разказа на баба ми, така, както тя ми го представи:"И останах аз сама, Танче. По едно време, не знам дали бях будна или сънувах, но видях, че вратата се отвори и в стаята влезе една жена, джудже, никога не бях я виждала. Седна на леглото, гледаше ме тъжно и загрижено. И аз я гледах и се чудех коя е тя. Попита ме:"Е, Петро, какво става с теб?" Аз ѝ отговорих:"Нали виждаш, ще се мре..." Жената ми каза:"Ако ме послушаш и ми повярваш, няма да умреш! Нали искаш да живееш още някоя година?" Започна да ми дава указания, после тихо си тръгна и повече не я видях. Не успях да я питам коя е, нищо не можах да я питам." Сега идва ред на разказа на майка ми :" Връщам се аз, Танче, в болницата и гледам баба ти, седнала в леглото, ококорила се, и ме гледа стреснато. Почна да ми разказва нещо несвързано, но накрая разбрах какво трябва да направя." Жената - джудже обяснила на баба, че ѝ е направена магия за смърт, която била в хамбара. Най-подробно обяснила на баба Петанка къде се намира, че по средата на помещението виси дълго въже, увито на един железен ченгел. Магията била вътре във въжето. Да не я пипат с ръце, и да я хвърлят в Дунав. Интересното е, че до хамбара се стигаше по едни стръмни стъпала, а баба я боляха краката и тя никога не се беше качвала там, не беше виждала къде какво има. Та майка отишла при дядо Петър, вторият съпруг на баба, и му обяснила какво трябва да направят. Само дядо Петър имаше ключ за хамбара, и го носеше винаги в джоба си. Отключил той, влезли, огледали се и видели въжето на ченгела. Майка се уплашила, но го разровила с дървена лъжица и точно в средата открила едно яйце. Изхвърлила го
според указанията. Като отишла в болницата, била смаяна. Баба стояла права, усмихната, казала, че е гладна и че се чувства прекрасно и е пълна със сила. На другия ден я изписали. Била оздравяла... Вярвате ли в ангели?
