Това се случи в Русе в края на декември 1989 година. Дъщеря ми беше в детската градина и за новогодишната програма трябваше да има специален бял чорапогащник. Ние живеехме в квартал "Здравец, но никъде в района нямаше такъв. Реших след работа да отида в центъра, там имаше Детмаг, и на втория етаж се намираше отдела за детски стоки. Ако там нямаше, значи беше безсмислено да търся другаде. Пристигнах в магазина около 17.30 часа, беше вече тъмно, и за щастие намерих каквото ми трябваше. Излязох с приповдигнато настроение и реших да си купя едно кафе от барчето отсреща. Поисках го в пластмасова или хартиена чашка, не помня точно, за да изляза отпред на студа да си изпуша с кеф една цигара, понеже живеехме със свекъра и свекървата, а те мразеха цигарите и беше забранено пушенето в апартамента, дори и на терасата.Времето беше ясно и мразовито, тротоарите и улиците бяха почистени що-годе, но имаше големи камари сняг по дължината на цялата централна улица. Сложих си чашката с кафето на високата заледена маса пред барчето, извадих си една цигара, запалих я и с огромно удоволствие издишах дима, отпих от еспресото и си мислех, че денят ми е бил успешен, свърших си всичко, остана само да си взема момиченцето от детската градина, но до 19.00 часа имах време. По едно време усетих разноцветни светлини, светваха, угасваха, на интервали. Помислих, че са празнични светлини, и се обърнах да разбера откъде идват. Погледнах към хотел "Дунав" и онемях! Едно огромно светещо тяло се движеше ниско над него и много бавно. Веднага се затичах натам, заедно с много други хора, всички тичаха да видят какво се случва. След една минута бях на площада, там гъмжеше от хора и всички погледи бяха насочени нагоре, към нещото. То имаше плоска форма, като трапец, отпред беше по-тясно, а от задната, по- широка част излизаха четири лъча, които светеха и пулсираха с ярки разноцветни светлини -зелено, синьо, червено, жълто. Цялото тяло беше светещо, мина ниско и напълно безшумно над нас, прекоси целия площад, край хотел "Рига", после над Дунава... Всички бяхме като хипнотизирани, аз загубих представа за времето, чувах как хората говореха като в транс:"Доживяхме да видим това! О, Боже, истина ли е или сънуваме!" Други се кръстеха и казваха молитви, само аз мълчах и не можех да откъсна поглед, не можех да помръдна! Жалко, че никой не го снима, нямаше с какво. Повечето хора си имаха фотоапарати, но не ги носехме с нас, а ги изваждахме само по повод. Чак когато тялото се изгуби от погледа ни, си спомних, че трябва да си взема детето от градината! Беше точно 19.00 часа. Тръгнах да бягам, по пътя спрях такси и след 10 минути бях в градината, гузна и виновна. Разказах на другарката защо съм закъсняла, и тя беше не по-малко смаяна! Цяла нощ не можах да спя от вълнение, на другия ден в завода само това се коментираше,целият град беше като разбунен кошер. После в русенския вестник излезе опровержение. Убеждаваха ни, че това е била планетата Венера! Смехотворно! Хиляди хора видяхме това тяло, и всички знаехме, че е НЛО. Не казвам, че трябва да ми вярвате. Описах това, което видях аз и още няколко хиляди русенци. Имам още два случая с НЛО, но този беше най-ярък и близък.
