Здравейте! От вторник съм в града, отварям си ателието и вечер Магито и Вальо ме взимат с колата и отиваме в тях. Виждам се с децата и с Аксел, прекарваме си чудесно, с Паруш се чуваме по телефона и си говорим. Снощи бяхме на гости в приятели, които бяха за 3 месеца в Германия на гости при майката на Надя, която си е купила къща в едно германско село, работи си и ги посреща поне два пъти в годината по два-три месеца. Нашите приятели не ходят на работа, понеже са инвалиди, Надя е в количка, а Симо като млад едва е оцелял след тежка катастрофа. Симо е около 60 годишен, вече е дядо, а от 3 години е щастлив баща на прекрасно момиченце, което всички обожаваме!❤️ Понеже Надя е малко над 30 годишна, тя си мечтаела да стане майка, и станала! Почерпихме се, говорихме и сравнявахме живота там и тук, в България. Те казаха, че в Германия цените били по-ниски в сравнение с нашите, бяха изумени колко много е поскъпнал живота за трите месеца, в които не са били тук. И в Германия имало поскъпване, но не толкова драстично, а и доходите им са доста добри за един нормален живот. Като си тръгвахме, те дадоха едни насипни сладки за децата, имат интересен и странен вкус, тук не съм виждала подобни!
Снощи Даная спа в приятелка в Аксаково, и сутринта, като се събудих, намерих Аксел да спи в краката ми, Маги и Вальо бяха тръгнали на работа, а Тедко сладко си спеше в детската. Направих му топли сандвичи за закуска, събудих го да му кажа, че тръгвам, борих се с Аксел, който не ме пускаше да изляза, но аз взех няколко гранули, разпилях ги в коридора, той хукна да ги яде, и аз успях да изляза, натоварена с моите чанти и с боклук за контейнера!🤣🙂😃
Както и да е, отворих ателието и след малко влезе едно момче на около 20 години и затвори вратата. Тръгна към мен и аз се уплаших. Започна да ми обяснява, че нямал какво да яде и да му дам пари за един хляб! Аз му казах, че ще му дам пари, ако излезе от ателието, и той веднага изхвърча! Дадох му два лева. След около един час влезе една мургава млада жена без зъби, и почна да ме лъже, че ми била съседка, а аз съм ѝ била любимката! Запита ме дали след половин час ще съм още в ателието, и след положителния ми отговор каза да ѝ дам 10 лева назаем за половин час. Знаех, че ме лъже, и ѝ отказах! След като си тръгна, сложих веригата на вратата, сега е полуоткрехната, но малко ме достраша, не знам следващият човек, който влезе, дали няма и нож да ми извади!
Сега ще има фейс контрол, ще пускам само хора, които ми допадат! Какви времена настанаха, хората все повече обедняват, а някои направо озверяват! Тъжно е...
