Да плюем по политиците, правителството и държавата, и в същото време да се поставяме в зависимост от тях, е обратното на умно.
Държавната бюрокрация е впила грабливи нокти в джобовете ни и не желае да си тръгне от там, семействата и живота ни. Да си тръгнем ние от нея!
Да спрем да се опитваме да преместим държавната планина от раз, и да прокопаем малко тунелче през нея. Да поканим приятели и да копаем на смени.
Да започнем с малки но уверени крачки:
Да напуснем държавната работа.
Да предпазим децата от индоктринацията и лоботомията на конвейрното държавно училище, и да ги обучаваме сами.
Да спрем да участваме в държавните религиозно-театрални постановки: избори, манифестации, петиции, молитви, бдения, митинги и партиини кръжоци.
Да започнем да се грижим за здравето си. Не е нормално да знаем повече за устройството на автомобила, а за една кашлица да тичаме при държавната или фармацевтична мама, която се интересува предимно от джобовете ни.
Да сме възможно най-независими.
Да започнем да отглеждаме поне известно количество от храната си. Да сложим фотоволтаици на покрива. Да изкопаем кладенец.
Да спрем да даваме пари за каквито и да е държавни "услуги".
Да спрем да гледаме програмиращи реклами, маскирани като забавни филми и бляскав начин на живот. Да изхвърлим телевизора, и с гордост да понесем бремето, упрека и почетното звание "селски луд".
Да избягаме от шума и мръсотията на града.
Да започнем да използваме ръцете и интелекта си. Да създаваме нещо. Да четем, да пишем, да научим занаят.
Да спрем да живеем като машини, по часовник, и да прекарваме повече време с семействата и приятелите си.
Да чувстваме повече и да слушаме вътрешния си глас.
