Today I really can't wait to tell you the story I prepared for you. A place I may have visited once as a child, but yesterday was the first time I realized it. In which I can realize the story that lies in it. Except to admire its beauty.
Днес наистина нямам търпение да ви разкажа историята която приготвих за вас. Място което може би съм посетила като дете веднъж, но вчера беше за първи път на осъзната възраст. В която мога да осъзная и историята която се крие в него. Освен да се възхищавам на красотата му.
The Troyan Monastery with a monastery complex is the third largest in Bulgaria, a cultural monument of national importance. Located in the valley of the river Cherni Osam, 10 km from the town of Troyan.
Троянският манастир със манастирски комплекс е трети по големина в България, паметник на културата от национално значение. Разположен в долина на река Черни Осъм, на 10 км от град Троян.
But enough about the location of this wonderful place, I want to tell you the story.
Но стига толкова за местоположението на това прекрасно място, искам да ви разкажа историята.
The monastery was originally founded in 1600, and unfortunately destroyed in 1800. It was resurrected from the ashes of historical sources in 1830-1865. If you are wondering who would destroy it, then Bulgaria was under Byzantine slavery. As then, our ancestors fought for life, freedom and Christianity. One of the greatest Bulgarian national heroes and revolutionaries, founder of an internal secret committee for the liberation of Bulgaria, hid from the Byzantine forces, who was even hanged on February 18, 1873 in Sofia. His words to the Bulgarians then pierce the heart of every patriot to this day, and they are "If I win, I win for the whole nation - if I lose, I lose only myself." He was called by many names of the people. Like his is Vasil Ivanov Kunchev. But the people christened him Vasil Levski, from the word "lion" because he was brave as a lion and jumped over fences very skillfully while running and hiding. That is, Vasil Levski from the word lion is another name by which he is called. For me personally, he is the most common Bulgarian liberator and revolutionary, not only because of his love for his homeland. And also because he takes off his robe and says that the service to God is not in the monastery, but in the freedom of Bulgaria and that this is his foot call for which he was born and for which he will die without fear! And so it is. Unfortunately, he does not see Bulgaria free, but his mother succeeds. He dies, but his work, never!
Първоначално манастира е бил основан през 1600г,и за съжаление унищожен през 1800г.Отново е възкресен от пепелта по - исторически источници през 1830-1865г.Ако се питате кой би го унищожил, тогава България е била под османско робство. Като тогава прадедите ни са се борили за живота, свободата и християнството. Един от най-великите български национални герой и революционери, основател на вътрешен таен комитет, по освобождението на България се е крил от османските заптиета, който дори бива обесен на 18.02.1873г в град София. Неговите думи към българите тогава пронизват и ден днешен сърцето на всеки родолюбец, а те са „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“ Той е бил наричан с много имена от народа. Като неговото е Васил Иванов Кунчев. Но народа го кръщава Васил Левски, от думата "лъв" защото е бил смел като лъв и е прескачал огради много умело, докато е бягал и се е криел. Тоест Васил Лъвски от думата лъв е друго име с което е наричан. Лично за мен е най-обичайният български освободител и революционер не само заради любовта към родината. А също така защото той сваля расото и казва, че службата към към Бог не е в манастира, а в свободата на България и, че това е ноговият призив за който се е родил и за който ще умре без страх! И така и става. За съжаление той не вижда България свободна, но неговата майка успява. Той умира, но неговото дело, никога!
Here in this photo, I show you an image of him.
Тук на тази снимка, ви показвам негово изображение.
I really do not think and do not believe that there was a more appropriate history and place to present to you, although on 18.02.2022. 149 years have passed since his hanging. Bulgaria really mourns for its apostle, and every city has at least one monument, which is strewn with bouquets of flowers, from small to large as a sign of respect and gratitude, because today Bulgaria is a free nation because of their sacrifice. Poor but free! And I've always thought that poverty is not a vice, but fear and lack of courage are! In Bulgarian literature, the proverb is often said "bowed head, sword does not cut it off", but I do not think that life in slavery and fear is life or worth it. The apostles are an incredible example of how life in fear is a life lost and meaningless. I am not talking about insane and stupid courage, but timely and correct courage. Even today, we can see results that when the government scares people with death, disease, and non-compliance with technical rules, they will take us away from finances, through newly introduced orders that meanwhile violate human rights. Many people obeyed, and locked themselves in fear at home. Responsibility for life and health is one thing, and selling your freedom voluntarily is another!
Наистина не мисля и не вярвам, че имаше по - подходяща история и място което да представя пред вас при все, че на 18.02.2022г. се навършиха 149г от неговото обесване. България наистина тъжи за своя апостол, а всеки един град има поне един паметник, който е обсипан с букети цветя, от малки до големи в знак на почит и благодарност, защото днес България е един свободен народ поради тяхната жертва. Беден, но свободен! И винаги съм мислила, че бедността не е порок, но страха и липсата на смелост са! В българската литература, често се казва поговорката "приведена глава, сабя не я отсича", но аз не мисля, че живот в робство и страх е живот или струва. Апостолите са невероятен пример за това, че живот в страх, е живот изгубен и безсмислен. Не говоря за налудничева и глупава смелост, а навременно проявената и правилната. Дори в ден днешен можем да видим резултати от това, че когато правителството плаши хората със смърт, болести, и неспазването на технитв правила, ще ни отнемат от финансите, чрез нововъведени заповеди, който междувременно нарушават човешките права. Много хора се подчиняват, и се заключиха изплашени в дома си. Отговорност към живота и здравето е едно, а да продадеш свободата си доброволно е друго!
So you can imagine, today I step on the ground where Vasil Levski walked and these walls were his hiding place. And these small wooden rooms, his cloister. That there he addressed his prayers to God for the people and Bulgaria. I really wanted to cry out loud and kiss the walls! I am so grateful for that! I even think I am unworthy to enter such a place. I want to share, by the way, that there is a souvenir market outside and there is a lot of excitement from excited people and children, but inside absolutely everyone was whispering and stepping almost on their heels, as a sign of respect. All that could be heard were the leaves moving from the winds, the birds always singing their song and the prayers of the monks leading the gathering. Nothing else, absolute silence.
Та можете да си представите, аз в ден днешен да стъпя по - земята където е вървял Васил Левски и тези стени са били неговото скривалише. А тези малки стай дървени, неговата обител. Че там е отправял молитвите си към Бога за народа и България. Наистина исках да плача с глас и да целувам стените! Толкова съм благодарна за това! Дори мисля недостойна да вляза в такова място. Искам да споделя между другото, че отвън има пазар със сувенири и е шумотевица от развълнувани хора и деца, но вътре абсолютно всички шептяха и стъпваха едва ли не на пети, в знак на уважение. Единствено се чуваха листата който се местеха от ветровете, птиците който всякаш пееха своя песен и молитвите на монасите, който водеха сшужението. Нищо друго, абсолютна тишина.
Now I'm going to show you pictures in a little more depth to see the new and long corridors that really confuse people. In the sense of whether the entrance is up, the exit and where is the end. I absolutely believe that this is not a coincidence. I saw that on the second floor behind the monastery there was a long wall and it led to the woods. I really know it's no accident. It was done so that when the enemy entered he would be confused and unable to orient himself while the apostles were fleeing into the woods and hiding in the arms of the Balkans.
Сега вече ще ви покажа снимки малко по - задълбочено за да видите разположененивто и дългите коридори, който наистина объркват човек. В смисъл нагоре ли е входа, изхода и къде е края. Аз абсолютно вярвам, че това не е случайно. Видях, че на вторият етаж зад манастира има дълга стена и тя води към горите. Наистина знам, че не е случайно. Направено е с цел, че когато влезе врага да се обърка и да не може да се ориентира, докато апостолите са бягали в горите и са се криели в прегръдките на Балкана.
From here on, I climbed up to the monastery and entered the back.
От тук насетне се качих нагоре към манастира и влязох и в задната част.
These photos are on the side of a church. And there were three of them.
Тези снимки са отстрани на едната църква. А те бяха общо три.
These are the long corridors that I mentioned above in the description of the monastery. And then I will show you the back, which I think was exactly the path in which the apostles fled.
Това са дългите коридори, който споменах по-горе в описанието на манастира. И след това вече ще ви покажа задната част, която мисля, че е била точно пътека в която са бягали апостолите.
For those who do not know, these wooden benches were used for people to sit in the church during prayers. And the metal vessels on the fiery cauldron were used for cooking. As these steps lead to the back of the base of the monastery. Because there are two more parts and this one falls in the middle.
За който не знае, тези дървени пейки са използвани за седене на хора в църквата по време на молитвите. А металните съдове върху огненото котило са ползвани за приготвяне на ястия. Като тези стъпала водят към задната част на основата на манастира. Защото има още две части и този се пада в средата.
And the outcome that I think was secret.
И изхода който мисля, че е бил таен.
This is the left side of the extreme in the monastery with another church.
Това е страничната лява част най-крайна в манастира с още една църква.
Here is the date of the original creation and re-creation of the monastery, which I told you about above in my publication.
Тук е вписана датата на първоначалното създаване и повторно такова на манастира за което ви разказах по-горе в публикацията ми.
Glagolitic - the first Bulgarian alphabet. Cyrillic - the one we use now.
Глаголица - първата българска Азбука. Кирилица - тази която ползваме сега.
From here I could perfectly hear the roar of the Vidima River.
От тук можеше перфектно да чуя румоленето на река Видима.
From here I go out to the first part of the monastery where there is a sleeping area for monks and visitors as well.
От тук вече излизам към първата част на манастира в която е и часта за спане на монаси и посетители също.
A modern vehicle for those times, horses were harnessed in front and that's how it moves.
Модерно возило за онези времена, отпред са впрягани коне и така са се предвижва ли.
In a separate post I will release a video from the monastery, because honestly I do not know how to do it in one post, I am still learning how to work with the platform. So this was from me and my story dear friends. Indeed, it would be an incredible joy for me if you found it interesting to read and instructive perhaps. Because I believe that in every story, there is wisdom that we can get from our past. I continue to find and study many places in Bulgaria for my and your joy and interest. It is just as exciting for me as I have spent ten years of my life abroad and I hardly know these amazing places in my homeland. I have decided to visit at least one new place every year that I have never seen, but I want to visit, and they really are many. So I will be happy, even if you are virtually with me, in this spiritual, historical challenge for me. After each one I feel richer, happier and much more grateful for every single thing I have in my life. So I advise people to travel. Travel near and far, encounter different cultures, different countries, cities. Because at the end of life only this remains, a wonderful memory. Money is not a factor, with more or less you can feel rich with spiritual gifts from every new place you visit. Do not waste time, because time never goes back, investing properly we get life. A new place is equal for me, on new horizons and a new worldview. More humble and grateful for everything.
В отделна публикацията ще пусна и клип от манастира, защото честно казано не знам как да го направя в една публикация, все още се уча как да работя с платформата.Та това беше от мен и моят разказ мили приятели. Наистина, би било невероятна радост за мен, ако ви е било интересно да прочетете и поучително може би. Защото вярвам, че във всяка история, се крие и мъдрост, която ние може да получим от миналото си. Продължавам да намирам и изучавам много места в България за своя и ваша радост и интерес. Като за мен също е толкова вълнуващо тъй, като десет години от живота си аз прекарах в чужбина и почти не познавам тези невероятни места който се намират в родината ми. Решила съм всяка година да посещавам минимум едно ново място което никога не съм виждала, а искам да посетя, а те наистина са много. Така, че ще се радвам макар и виртуално да сте с мен в това духовно, историческо предизвикателство за мен. След всяко едно аз се чувствам по-богата, по-щастлива и много по - благодарна за всяко едно нещо което имам в живота си. Затова ви съветвам хора пътувайте. Пътувайте наблизо и надалеч, сблъсквайте се с различни култури, различни страни, градове. Защото в края на живота остава само това, един прекрасен спомен. Парите не са фактор, с малко или много може да се чувствате богати с духовните дарове от всяко посетено ново място. Не губете време, защото времето никога не се връща назад, инвестирайки правилно ние черпим живот.Ново място е равно за мен, на нови хоризонти и нов мироглед. По - смирен и благодарен за всичко.
