Първо се разболя Паруш. Два дни с температура, отпадналост, кашлица. На четвъртия ден каза, че вече се чувства добре, стана от леглото, почна да рисува, като си пиеше сиропа за кашлицата, смучеше таблетки за гърло...Леко изкара вируса, или каквото там беше. Затова на петия ден, като вдигнах температура, и ме втресе, не бях изплашена, понеже си мислех, че ще мине леко и бързо, както при Паруш.Колко съм грешала тогава! Няма да изпадам в подробности, само ще кажа, че днес е десетия ден, откак се разболях, и вече пия втори антибиотик, който ще свърши след три дни. През тези десет дни пет нощи не можех да спя, защото се задушавах, понеже носът ми беше тотално запушен, и щом си отворех устата, започвах да се давя, тъй като от лекарствата получих сухота в устата. Очаквах всеки миг да умра, мислех си за нещата, които не успях да направя, за местата, които никога няма да посетя, и най-вече за моите близки, за внуците, копнеех да ги зърна поне за малко. Отчаянието беше пълно. Вече бях на дъното, когато Паруш ме заведе при една лекарка, която ми изписа ново лечение, даде ми кураж, че ще се оправя,и най-важното, не ме прати да си правя тест за Ковид. Главата ми вече не кънти като празна кратуна, ушите не ме болят, е, носът ми все още се запушва, но му се вижда края! Слава Богу, ще живея, има още място за мен на тази земя... Сега искам да обясня за снимките на самолети в небето. Вчера с Паруш ходихме до Варна, да пазаруваме, че продуктите свършиха, и до аптеката отскочихме за още лекарства. На връщане към Кантарджиево видяхме множество самолети, като на едно място бяха струпани девет.Летяха някак безразборно, дори един беше оставил дири на зиг-заг. Интересното е, че за 20 километра, колкото е разстоянието от Варна до нашето село, преброих над 50 самолета. Паруш, който не се впечатлява лесно, беше изненадан, и се чудеше колко много самолети са струпани на едно място. Стана ми тревожно, попитах го това гражданска авиация ли е, а той ми отвърна:" Не виждаш ли, че това са военни самолети? Правят маневри някакви!" Съвсем се притесних. През нощта сънувах едни кошмари, имах видения, реалност и сън се преплитаха...Ако утре не се случи нещо с мен, ще живея! Знам, че животът ми е важен само за семейството и приятелите ми, но пък ми е мил и не искам да пропусна радостите от него! Прекалено го обичам, за да го напусна! Благодаря, че се спряхте на поста ми! Бъдете здрави и щастливи!