Здравейте!С малко закъснение споделям накъде се запътихме след Русе.След като си тръгнахме от изложбата, решихме да пътуваме около 80 километра до Горна Оряховица и да преспим при сина на Паруш. Както винаги, срещата беше сърдечна, децата са пораснали още,имаше приятни разговори, но не мога да покажа снимки, понеже те не желаят да са на показ в никакви медии, и аз, естествено, се съобразявам с това. На следващата сутрин потеглихме към Орловец, трябваше да посетим гробовете на всички близки.Моята мила свекърва на 9.11.2022 година навърши 1 година, откакто я няма между нас.Липсват ми разговорите с нея. Гробовете бяха обрасли доста, но ние носехме инструменти и два часа се борихме с тръни и плевели, поправихме ги, колкото можахме. Преляхме вино и вода, палихме свещи, сложихме малко цветя, помолихме се и си продължихме. Тъжно беше. След това, както винаги, отидохме да видим дядо Стефан, който е приятел на свекъра, и наш приятел също.Той е на 90 години , и все още ходи всяка сряда с колата до Полски Тръмбеш, тогава има пазар. Та дядо Стефан много ни се зарадва, седнахме,черпихме се с бонбони и сок, и пак имаше сладки приказки. Дворът му е добре поддържан и приятен, въпреки че живее сам.Все върши нещо, работи,не се оставя самотата да го сломи.Аз му се възхищавам. Дойде време да се разделим и с дядо Стефан, защото трябваше да продължим към следващата дестинация, където ни очакваха с нетърпение.За това ще споделя в следващия пост! Бъдете здрави!