На гости в родната къща

Бях на 14 години, когато напуснах родния си дом, за да уча във Велико Търново.Оттогава все на гости се връщах, безброй пъти.Още като стигнех до Свищов, и сърцето ми забиваше по-силно, в едно трепетно очакване, за нещо прекрасно, което ще ми се случи, само още 27 км... Спомням си как майка седеше на пейката пред портата да ни чака, спомням си миловидното ѝ лице, как грейваше от щастие, целувки, прегръдки...После сядахме на трапезата,която беше приготвила специално с любими наши вкусотии, за Паруш винаги имаше риба.После с часове разговаряхме, често рецитирахме стихове, пеехме песни, майка имаше хубав глас и пееше тъжни румънски песни...Какви прекрасни години бяха, незабравими!Но мина време и ето, майка и татко вече ги няма на този свят, няма кой да ни посрещне на портата...Останаха само брат ми, снаха ми и племенника ми, с тях се чувахме по телефона, знаех, че гледат животни, че имат Ел. пастири, но не бяхме ходили там след погребението на татко.Просто не можех да приема, че вече съм сираче,въпреки възрастта си, която не е чак толкова голяма.Искам да знаете, че душата винаги е млада, дори тялото да е на 100 години.И така, миналото лято бяхме обещали с Паруш да отидем на гости за Гергьовден.Тръгнахме от Варна с колата,минахме през село Първомайци, отидохме до гробището да запалим свещичка на вуйчо му на Паруш, после минахме през гробището в Орловец, палихме свещи на много негови роднини.
Минахме през село Новград, снимахме се до паметника на Ленин, изработен от Борис Караджа.

От Свищов до Белене сърцето ми пак биеше развълнувано и тъжно.Като наближихме нашата къща, бяха излезли да ни посрещнат много близки хора-снаха ми Павлинка, братята ми, племенниците ми Емо и Сисито, заедно с техните сладки момиченца Вики и Симонка!Радостта беше голяма!Няма да наблягам на трапезата, която беше като за празник, а по-скоро на емоциите, които изживяхме през тези два дни.Емо предложи да ни покаже къде гледат животните,качихме се в колата му, и той ни заведе първо до няколко обора.Видяхме прасета, телета, овце, кози, агънца, много кокошки, пилета, и други пернати, имаше и кучета пазачи, които ги мързел да станат.😀Разгледахме всички обори, ахкахме,охкахме и тръгнахме към пасищата.

Там пък каква красота беше!Видяхме кошарите,още кучета, все дружелюбни,зелени ливади, канали, които се вливат в Дунава.

Останахме смаяни от огромната работа, която се изисква, за да може да се гледат няколкостотин животни и още около 500 птици!Много чистене, хранене, много грижи, ранно ставане, доене и какво ли още не!Само от гледане се изморих, не е за всеки това.Прибрахме се вкъщи доволни и щастливи, прекарахме си вечерта в разговори, шеги и закачки с децата.

На втория ден следобед с една приятелка излязохме на центъра, почерпихме се, после се запътихме към природен парк"Персина".Снимахме се до паметника на папа Йоан Павел Втори.Минахме през параклиса на хотел"Престиж", и там запалихме свещи за здраве.Разхождахме се край брега на Дунава, седнахме на една пейка и се наслаждавахме на залеза и красотата на реката.