Здравейте, проятели!
В тази статия, която е втората от поредицата ни "Заветите на свободата", поместваме автентични спомени за Горянското движение, и по-скоро за подвига и гибелта на не толкова известен Горянин, като Васил Янчев. Спомените за него са публикувани във в. Борба. И са ни предоставени от родолюбивото семейство Драгулеви, които са част от Съюз "Истина", а господин Драгулев е и координатор на организацията.
Някои хора успяват да оставят на потмоците си своите послания - писма, статии, мемоари...А други пък...самите те са послание - със своя живот, пример, с безрезервното си родолюбие, с борбата и устояването си.
Техният Глас трябва да се чуе, за да отекне дълбоко в утробата на апатичното ни съвремие и да разпали оная толкова истинска, непримирима, беззветно предана и чиста - обич към свободата, любов към Родината. Понеже... май сме я позабравили вече...
Ето и спомените:
Как загина горянина Васил Янчев. Беше юли 1953 година.Васил Янчев, Борис, Костадин и Стоян бродехме из родните балкани като горяни. Васил беше нашият войвода, неустрашим и решителен. Случи се, че в последните 34 дни времето бе много лошо, постоянно валеше и ние бяхме просто прогнили, затова решихме да преминем границата за Гърция. Утрото ни свари до река Доспат, която бе много придошла от постоянните дъждове и беше непроходима, затова трябваше да чакаме вечерта, за да минем по моста. Всички стискахме шмайзерите в ръце. Аз бях готов и с бомбите...Васил бе готов да тръгне пръв през моста, но едва минал половината, той бе покосен от вражеска засада. Макар и ранен, той зае позиция да се брани, аз хвърлих три бомби последователно и засадата замлъкна. Преминахме моста, от другата страна на моста ни чакаше обаче друга засада.
Васил не можеше повече да върви, аз го превързах и го взех на гърба си. Ние пълзяхме нагоре към върха, към свободата, но не бяхме забравени от комунистите. Гората се изпълваше със странен шум, чуваха се наблизо гърмежи. Към 10 часа вечерта пред нас изкочи граничарско куче - нова засада. Тримата милиционери, които се показаха пред нас, бяха веднага покосени от огъня на нашите шмайзери. Видяхме се принудени да хвърлим раниците. Коста носеше трите шмайзера. А аз носех Васил, към полунощ той загуби съзнание, продължавахме да пълзим по баира. Към 6 часа сутринта излязохме на открито и мислехме, че вече сме спасени. Внезапно на около 200 метра зад нас се появиха 15 милиционери, трябваше бързо да се спасяваме. Васил си беше върнал съзнанието, но смъртта бе сложила отпечатъка си на лицето му, последните му думи бяха: ”Оставете ме, спасявайте се вие. Аз умирам за България.” Васил вече бе глътнал отровата, издъхна веднага в ръцете ми, положих го на земята и го прекръстих, миг след това, стиснах шмайзера и посипах приближаващите се милиционери, които веднага се пръснаха и изчезнаха в Балкана. Скоро след това минахме границата.
Васил Янчев е роден в село Варвара, Пазарджишко. Комунистите убиха баща му, майка му и братята му, той грабна оръжие и с верни другари се бори срещу враговете на родината и падна като герой за нея. Вечна слава на Васил Янчев!
Петко Аргиров от село Горяни, Неврокопско, горянин с нечувана храброст, влиза много пъти в сражнение с комунистическите милиционери, ранен тежко в едно сражение, той бива пленен, осъден и разстрелян през 1951 година в София. Вечна слава на горянина Петко Аргиров!
Май 1979 година
