Имаме удоволствието да ви предоставим видеозаписа от ноемврийската ни среща, която бе изключително важна за всички нас, а вярваме и за всички, които обичат България, тъй като на нея бе представен реализираният вече от Фондация БАМО, съвместно с Нациналната Библиотека, „Св. Св. Кирил и Методий“, проект за дигитализиране на вестник „РОДОЛЮБЕЦ“, издаван от истински български будител - ИЛИЯ ЙОВЧЕВ (1850-1907).
Събитието бе открито от г-н Радослав Илиев, който в качеството си на представител на Борда на Фондацията, разказа за учредяването и дейността на Фондация Българо-Американски Мостове за Общение, чиято основна цел е да допринесе за просвещението на българския и амерканския народ, както и да се възстановят ценни моменти от културно-историческото наследство, които са полезни и за двете страни, като образование, запознаване на народите с библейските истини и други, чието преплитане се вижда на доста метса и в самия вестник.
Важно и необходимо, може би за всички, обичащи България и желаещи да видят промяна в нея, бе уточнението, че финансирането на този проект е изцяло частно – от няколко човека, което е пример за това, че за да се случи нещо добро между нас, „не е необхдимо да чакаме действието на институциите, или пък някой, отгоре да финансира, но със собствени средства хора могат да се влючат в проекти, ценни за утвърждаването на нашата идентичност“.
Веднага след това директорът на библиотеката, доц Красимира Александрова удостои с грамота Фондацията за приноса ѝ към националното духовно и културно наследство.
Бе показано нагледно и как може да се достъпи вестник „Рдолюбець“ в дигиталната библитека на сайта. За Ваше улеснение, публикуваме линка и тук: http://82.147.128.134/prd/public/view
Даниела Беличовска, д-р по българска филология, която се занимава от дълго време с изследване на живота и творчеството на Илия Йовчев, докато търси материали за дисертацията си, попада на „Родолюбец“ и споделя:
„със съжаление виждах процеса на разпад на вестника, буквално някои странички като ги разлиствах, в ръцете ми оставаха късчета хартия, още оттогава мечтаех да можем да дигитализираме вестника и така той да бъде достъпен, защото това е първият български вестник, предназначен за цялото семейство“.
Ето някои цитати от нейното изложение:
„Илия Йовчев е роден 1850 година в гр. Троян, но на няои места дават Сливен. Учи в Тулса и Одеса, по-късно и в Робърт колеж и колеж Хамилтън, в Сарагота, САЩ. Той е удивителен полиглот, знаел е доста езици, сам ги изучава, сравнително бързо след пристигането си в САЩ научава перфектно английси, писмено и говоримо.
Илия Йовчев, живеейки в Америка, е изпращал дописки до Цариградските вестници „Македония“, „Напредък“, „Право“, списание „Читалище“, в които представя пред българския читател живота, нравите, политическото устройство, социалните отношения и образованието в Северна Америка. Заедно с това, превежда статии от в-к „Македония“ и ги публикува в местните америански вестници с различни имена. Той е първият български журналист сред нашата отвъдокеанска емиграция и първият кореспондент на български вестници в Америка. Наречен е „Баща на българската емиграция в Америка.
Вестникът, който Йовчев издава, докато е в България, е наречен с емблематичното име „Родолюбець“, което заглавие ясно визира целта и основния фокус на печатния орган. „Родолюбец“ излиза на два етапа, на два тиража, първият е 1888 – 1890 г., после поради преследвания от страна на правителството, вестникът е спрян, а Илия Йовчев е изгонен от страната. Вестникът е спиран и двата пъти, когато авторът започва издаването му. Самият редактор е бил арестуван няколко пъти и заради статиите, които публикува. Те са доста смели. Наричан е бил презрително „американецът“ и към него са отправяни пресонални заплахи, съпроводени с думите „Хайде отивай си в Америка, не те искаме тук“. След няколко ареста, той е принуден да се върне в САЩ,
Женен е за българка, има няколко деца и е основател на първото емигрантско дружество „Пришълец“. Умира 1907 година. Темите в неговия вестник са различни, което означава, че почти във всеки един от броевете, той има статии, в отделни рубрики, коитo са посветени на жените, относно домакинство, на младежите, доста е писал за предбрачните взаимоотношения, и то за неща, които ние тепърва откриваме. Писал е също така за мъжете, за нашата икономика и за икономиката в Щатите. Буквално вестикът е четен от цялото семейство. Той е бил спонсориран от отделни хора, които са били абонирани за него, купували са го и за времето си е бил доста популярен.“
Увлекателно за всички на нашата среща бе да чуем някои думи на Илия Йовчев, прочетени от Габриел Илиева:
Из рубрика „Превъзходството на Америка и американските железници.“
„Съединените държави на Америка са съвсем превъзходна и някак невъзмона за сравнение с нашето Отечество страна. Народът ни, под угнетението на невежеството, не би могъл да разбере напълно тукашното управление, единство, равенство, общо и частно благополучие. Това са условията, които това управление осигурява. Многото патенти в Америка показват, че изобретателността на американците превъзхожа който и да било друг народ. Нравственият, социалният и религиозният живот на хората тук е съзнателен и разумен. Ежедневната пословица на американците е „Любов към човек и към Бога“. Заведенията за слепи, глухонеми, стари, куци, сакати и всякакъв вид немощи тук се поддържат изобилно. Е, тогава никой да не се чуди защо Америка е най-привлекателната страна в света и защо тук идват да се наслаждават на тукашното управление...
Голяма тайна е, че образованието и възпитанието на този народ са плод на съзнателно разбиране и изследване на превъзходствата на това. Хората тук естествено обичат да са над съперниците си, обичат да имат тяхното уважение и респект. Такава ревност е дар Божий и следствието от нея е благополучието на хората...
Няма значение какви родители си имал и какво ти е миналото. Ако си достоен и предприемчив, може да се издигнеш много...
Тук всеки е напоен със свободен дух още от детството си. Той не знае какво е страх. Той обича, почита или мрази според своите убеждения, Всеки е свободен и има право да върши каквто си иска, стига то да е праведно.“
Из рубрика „Домашен отдел“:
„Преди женитбата хората умират един за друг, а след медения месец те вече са готови да умрат един от друг. Според Йовчев това е неестествено явление, тъй като любовта е дар от Създателя, хората нямат правилно разбиране за любовта и не знаят, че тя трябва да се развива и подхранва.“
Във видеото ще научите още и практчни съвети за това как да се преодоляват такива моменти, както в живота между мъжа и жената, така и в отглеждането на децата.
Ще чуете полезни цитати и от преводи по теми като „Защо нямаме повече пари“ и други сфери на живота – щастие, приятели, учение, патриотизъм и т.н.
Няколко думи за Илия Йовчев, който е бил и втори директор на библитеката в Пловдив, назначен през 1883 г., каза и директорът на Пловдивската Библиотека г-н Димитър Минев. От тях подбрахме две-три, от които да добиете най-бегла и колоритна представа:
„Той действително е една интересна и доста противоречива личност, човек, който е с огромен устрем към знание и учение и това го отвежда на много места. Така или иначе, където и да присъства, той се занимава с това да усъвършенства себе си, което знае и да го прилага след това.
Йовчев е първият директор на библиотеката, тъй като е руски възпитаник, започва да я прави по Санкпетербургски модел. Това, което прави Илия Йовчев е, че се опитва да принесе това, което е научил и вижда в Америка, в България. Посрещането му в не е равностойно и в никакъв случай не е мило. Той си навлича много противници, но всъщност одобряват него, предпочитат го пред Захари Стоянов, който също кандидатства за директор на Пловдивската библиотека, но интересното е, че изискванията тогава са задължително да владееш един класически език, един западен език и да имаш образователен ценз, неща, които Захари Стоянов не е притежавал. Колкото и голям родолюбец да е бил, колкото и голямо значение да е имал той за освобождението, колкото и актвно да е участвал, не е имал ценз за директор на библитеката. Това обаче не му пречи да стане помощник- преседател на парламента, а по-късно и предсеател на българския парламент. Изводът се налага сам – много по-лесно е да станеш депутат и председател в Народното Събрание, отколкото директор на библиотека, тогава, по онва време.“
Илия Йовчев създава и първия писмен каталог на Пловдивската библиотека, който се отпечатва през 1885 г.“
Г-н Минев посочи и още приноси на създателя на „Родолюбець“ за библиотеката, които може да узнаете от записа по-долу.
Там ще разберете и за книгата „Дневни забележвания върху историята...“ (Дневникът на Илия Йовчев), за чието издаване голяма роля има инж. Иван Марков с предоставяне на оригиналите, превода и обработката на книгата. Това се оазва също изключително ценно
„Защото Илия Йовчев е имал навика да описва всичко, което му се случва в дневници, през цялото време на неговия живот.“
Накрая приключихме с чаша вино, ядки, изкупуване на последните бройки от книгата с дневниците и разговори за живота на Родолюбеца Илия Йовчев и какво ние бихме могли да почерпим и направим за България, имайки примера на неговото дело – в културен, просветителски и духовен план.
Очаквайте и следващите срещи на Дискусионен клуб „Свобдна България“, които редовно отразяваме тук, в сайта ни www.svoboda21.com
Галерия със сними от събитието:
Автор: Поликсения Ангелова
