Здравейте, приятели, с този пост искаме да обявим стартирането на една нова поредица на нашия сайт, където ще публикуваме материали, архиви, истории, послания на известни и не толкова добре познати исторически личности, които със своя живот, думи и дело са като едни дълбоки кладенци, откъдето бихме могли да „почерпим“ така необходимите ни във времето, в което живеем – послания на свободата - заветите на родолюбието, които тези хора са оставили!
Някои от тях са живели през времето на Възраждането, или преди това, други са познати с името Горяни, трети са били просто мъченици на комунистическия режим. Техният Глас трябва да се чуе! Има и такива, чиито истории и слова не са публикувани досега. Те са все още част от стари необработени архиви.
Целта на тази наша поредица е да им дадем възможност „да предадат“, чрез нас, чрез този сайт, на следващите поколения – ЗАВЕТИТЕ СИ!
СТОИЛ ФИНДЖЕКОВ
(1832 – 1911)
Стоил Финджеков – Топчията е роден в Панагюрище, той е един от хората, които организират и подготвят Априлското въстание, имал е дюкян – работилница в града, където е събирал и обучавал хора, жадни да видят Отечеството си свободно. В тази своя работилница той организирал хората, давал им оръжие, говорел с тях, раздавал им дрехи, а малко преди да избухне въстанието, провел и военна подготовка с тях. Стоил изработва и Черешовото топче. За начина на действие и конкретно за самата изработка на топа, има детайлни сведения в приложената по-долу статия от в. „Политика“.
Стоил Финджеков е бил вярващ – протестант, един от немалкото протестанти, взели участие в Априлското въстание. Самият Бенковски е държал на това Стоил и останалите вярващи да водят хората в молитва за делото, което им предстои.
Ето част от посланията на Стоил Финджеков, с които той самият описва живота си и ни предава своята вяра, родолюбие, простичък (непарадиращ пред никого и за нищо), но заразителен героизъм:
И посъбудих се за народна воля и започна да ми става турското царство омразно -за България, като чух омразното бесене на народни хора, а тия ги представляваха пред Европа хайдуци.
И пак:
И от ден на ден подбудиха се.. напълни се дюкяна със солдати, не мога да опиша колко насърчение за свобода! Не искат вече ни турчин, ни робство! Казвам им: „Братя, ние нямаме царство, та да ни даде оръжие и военни дрехи, ами всеки ще се грижи за себе си. Да не би, като се дигне въстанието, и да се намери някой без оръжие- за срам, и ще бъде наказан. Вижте, че аз сам си намерих…Като се загрижиха хората за оръжие и се втурнаха - продаваха кой свинята си, кой брашно, кой крава, чапрази. Едни заемаха пари, борчове правеха, други накитите на жените си продаваха...само и само с оръжие да се снабдят. ..
Дойде Рад Загореца, старец, и ми вика :
”Стоиле, на ти пари, пушка да ми намериш. Аз на старо време за вяра ще се бия.” Дадох му пушка и я благослових.”
А ето и посланието за вярата на Стоил, и на останалите въстаници, в Бога:
И ядохме под крушата, и всички дадохме обещание с клетва, че ще бъдем с Павел, и поискаха дружината да се помолим Богу. Изправихме се всичките на крака, свалихме гуглите. Аз,Стоил: старейшината на стотниците,…се помолих:„Боже наш, Ти, Който владееш на небето и на земята, Ти владееш и всичките народи и всичките земни царе. И както Ти е волята, правиш с тях. И ние сега познаваме и изповядваме пред Тебе, че сме съгрешили и Ти ни си наказал петстотин години в робство. Но сега, Боже, милостиви, послушай молбата ни и стори ни милост — избави ни от турско робство. Боже, бъди милостив към народа ни и към отечеството ни. Молим Те, Отче наш, помогни ни да изгоним турците и да славим Твоето име.» «Амин!» — казаха всичките плачешком. Велко Клинов: «О, Боже, помогни ни!“
По всичко личи, че нашите прадеди са осъзнавали много по-добре от нас какво значи родолюбие. И думи като – вяра в Бога, готовност за саможертва, свобода не са били книжни клишета, а са имали свой Живот и Глас.
Ето още малко от този Глас - молитвата пред топа:
„О, живущи вечни Боже наш, хвала и слава да бъде днес на Името Ти от нашите грешни и недостойни уста и ръце, които дигаме към Тебе, свети Боже наш. О, Боже, освети ни нас и нашето слабо оръжие и топа да бъде страшен, и въстанието….Милостиви Боже, молим Твоята сила небесна да бъде с нас, като сме приели тази голяма народна работа. А ние слаби, а врага ни — силен. Но Ти, Боже, Царю наш, Си силен без край. Молим Ти се, бъди откъм нас — и ние сме силни с Теб. Не жалиме живот и ще гониме врага докрай из бащинията си …
Досади на всяко българско сърце дългото робство от този мъчителен враг. Господи Христе, Ти Си цар на небето и на земята, владееш всичките земни царе и народи и както Ти е волята постъпваш с тях. Молим ти се, Боже, бъди с нас, дай ни сила, неустрашима от човешки праг в отечеството ни. Милостиви Боже, с Твоята сила напред ще вървим срещу врага... Амин.“
Всички — със сълзи на очите си. Всички насърчени като пламък и набожни жени и мъже за Бога говореха.
Истински мъчителен е бил краят и потушаването на въстанието не само за хората от Панагюрище и региона, но конкретно и за самия Стоил, османците не го убиват, той успява да стигне до родната си къща, където майка му го скрива (закопава го и го затрупва с треви) в градината. След три дни престой там, без харана и вода, го откриват полумъртъв, покрит с гъсеници.
Стоил умира през 1911 година в София, разорен след въстанието.
Какви са неговите завети?
Вероятно целият му живот би могъл да се събере в думите:
Аз ще се бия, брате мой, и ако умрем, то нека умрем като юнаци за отечеството си.
Живот- послание!
Живот – завет!
Библиография
