На 05 юни Дискусионен Клуб „Свободна България“ представи специално видео интервю с д-р Любомир Канов. На събирането присъстваха хора от Съюз „Истина“, членове на Дискусионния Клуб, млади хора.
Д-р Любомир Канов е български писател, психиатър и бивш политически затворник в комунистическа България. Завършва медицина и специализира психиатрия в Медицинска академия в София. Работи в психиатричните болници в Лом, Курило, Карлуково и Градския психиатричен диспансер в София.
През 1977 г. е арестуван и осъден с обвинение за „опит за бягство“ и „подривна дейност срещу социалистическия строй“. Излежава близо 2 годишна присъда в Старозагорския затвор. Eмигрира през 1984 г., след което на 40 години успешно се квалифицира наново според изискванията на САЩ, където се реализира като психиатър и до днес е търсен и ценен от стотиците си пациенти, както и като директор на клиниката Rockville Centre в Лонг Айлънд, Ню Йорк.
Автор e на книгите „Човекът кукувица“, „Парейдолии“, „Ходисей“, „Между двете хемисфери“, „Вселената според Гуидо“ и „Стрела от тръстика“. Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки.
Не спира да се завръща в България - „странна и трудна за обичане страна“.
Д-р Канов беше така любезен да покани в дома си екип на Дискусионен Клуб "Свободна България", където можахме да поговорим за миналото, бъдещето, свободата, истината, вярата и родината.
За своята среща с д-р Канов водещият интервюто г-н Георги Бакалов, основател на Дискусионния Клуб, сподели:
"Какво ме мотивира да потърся д-р Канов за среща и защо според мен той трябва да бъде чут - и от по-стари, и от по-млади ли?Ами следя мисълта и посланието на д-р Канов към нашето поколение от няколко години откато няколко (не достатъчно) български медии започнаха да му дават платформа. Научавайки неговата история - първо като страдал от комунистическия режим като млад мъж и след това като избягал в Америка и създал семейство и успешна кариера, този човек печели моите адмирации на много нива. България страда от липсата на истински интелектуалци, хора, които водят с мисълта си, но и хора живели и живеещи с чест и достойнство. Хора свободомислещи и но и платили цена за убежденията си. Адмирирам този човек, понеже е човек на класическата мисъл и живот. Понеже може би ни напомня какви можеше да са много повече българи през последните десетилетия, ако не бяха избити или прокудени от режима на злобните комунистически лилипути с гилотина в ръце.
Споделяйки едновременно и скептицизма и загрижеността за поколението ни, продължавам да мисля за думите, които ми каза д-р Канов когато се видяхме: “Достойнството е в това да не се предадеш, да устоиш, да не се откажеш!”
Благодарен съм и се моля Богу за това да дава още много години на добрия доктор, който да продължава да вдъхновява още много млади хора, а и не само.
Д-р Канов ни поздрави за инициативата Дискусионен Клуб и щеше да дойде лично, ако датата не беше съвпаднала с негово пътуване извън София.
Не очаквам хора нетърсещи и незадаващи си въпроси тепърва да започнат да го правят сега, само понеже са попаднали на това интервю. Този разговор е покана за всички, които вече си задават въпроси - да не спират и да се включат в разговора занапред."
Изненадата на вечерта беше разказът на госпожа Софка Николова за пребиваването на д-р Канов в затвора в Стара Загора. Ето какво сподели г-жа Николова:
"Беше 1977 г. С моята прятелка от математическата гимназия си говорехме за това и тя каза: „Някакъв колега от болницата е прибран в Старозагорския затвор.“И аз замръзнах, понеже аз цял живот чаках някой мен да ме прибере заради моя произход. Била съм на 30 дена, когато са убили баща ми от Народния съд. Аз си записах на последната страница на една тетрадка името на д-р Канов, понеже исках да запомня и да питам за него. Започнах да разпитвам за тоя човек, но не можах да получа информация веднага, започнах да звъня и стигнах до Пирогов. Моята приятелак Хубенова беше тогава доцент там, питах за Л. Канов: „Каква информация имате за този човек? Защо мислите, че към него има някаква настройка? Помолих да се заинтересуват за него. По това време на Мара Малеева брат ѝ вилнееше, имаше конкурс за млади лекари, и той е бил един от кандидатите. Тогава, за да го изчисти от пътя си, Малеев започва да съчинява, че д-р Канов е разказвал вицове срещу властта, че е вършил противонародна дейност, че се готви да бяга от страната…Две нощи мислих какво се случва с тоя човек, д-р Канов, реших, че трябва да открия вариант как да помогна на тоя човек, как да получа повече информация. Аз знаех как ще бъде наказан Любо Канов, имах близък човек в тоя затвор. Знаех, че ще вкарат и Любо Канов в бояджийното, понеже заради ацетона, там тровенето е най-ефективно.
В същото време, аз се гиржех за братовчедка на майка ми, която беше болна, нейният съпруг беше директор на затвора в Стара Загора, Желязко Гаргов. Аз отидох да я видя. Като пристигна съпругът ѝ, се заговорихме, обясних защо съм дошла. Разказах за Канов, и че той е един млад човек, който няма как да върши противонародна дейност, работи си по професията, грижи се за майка си…Няма как да е виновен в антидържавна дейност. Говорихме, разделихме се , отидох на другия ден и пак започнах да говоря за д-р Канов и че той е невинен, тогава не го познавах визуално. Но директорът на затвора си беше типично ченге, той ме попита да не би Канов да ми е интимен приятел. Казах, че не го познавам въобще. И той се скара с мен как така защитавам един напълно непознат човек.
Помолих се поне да преместят човека от бояджийното на друго място, за да не се трови с тоя ацетон. Но това е…Не сте имали работа с такива хора, не знаете какви са и на какво са способни…"
Разговорът с д-р Канов можете да гледате тук:
