Добре, казах си, ще почакам
да стана идеална,
да стана красива,
за да бъда щастлива,
нищо, че живота ще протакам
и на радост ще съм пестелива.
Важно е, мислех си, всичко да е идеално,
да е подредено, гладко и кристално
преди да се зарадвам, че живея,
да съм доволна, да се смея.
И така, започнах да чакам
идеалното да дойде при мене,
и неусетно почнах да отлагам
изживяването на безценно време...
Сгреших ли, питах се, плана ли обърках,
та те минаха години,
а аз в един и същи кръг се завъртах -
не постигах идеалите необходими!
Оказа се, че щастието не чака идеали,
а всяка мъничка минутка,
в която лекичко да те погали,
например с крилце на пеперудка,
и изобщо не се вълнува
колко си красив и съвършен,
а в сърцето всеки път танцува,
щом чуе: "Просто ще си бъда мен!"
К. А.