Published via Ecency

Hello, guys!

This is my entry to @projectmama's Challenge

I'll start with some backstory.
My mother used to tell me that when I was little she left me briefly in the baby carriage to watch how
Daddy and my brother were playing football and then a collie dog got up on my baby carriage (probably just to sniff me), but I squealed and cried and got really scared. With that story, I was explaining to myself why I was afraid of dogs. I liked them, I enjoyed them but only if they were tied or
in the yard of a house. But if I saw a dog on the street, no matter stray or pet, I would be overcome with fear and panic, cross to the other sidewalk, come back
or just run away, even though I knew better than to do that.
3 years ago, my ex-bosses offered me a job at the seaside in their restaurant. I was going to live with them in an apartment, but
there was a small detail-they had a Mops dog. After much persuasion and assurances that the dog was a good dog, I accepted. My only request was that the dog not go into the
my room because at the time I had an obsession with cleanliness and couldn't imagine dog hair in my room .... Ridiculous!
The first few days I avoided as much as possible my meetings with Sherko (that's the name of the dog- Sherlock Holmes), but it was enough just once
to put food and water on Sherko and we locked eyes. I will always remember that kind look of gratitude and love. It was enough to make me fall in love.
As a kitchen worker, I couldn't touch him during the day, but I always did after work. I'd come home very tired, but always before a bath, I'd sit in the corridor to play and cuddle
Sherko. First it was only in the hallway, then next to the door in my room and finally on the bed :) I cleaned and disinfected after him but the love was great. When the sea season ended and
I came back to my home, I was sure I wanted a dog. Everyone who knew me was very surprised. I chose a breed, read a lot of information about caring for and raising a pet and then Ira came in my life.
She was a little ball, a handful of love! Her presence and care helped me out of an emotional hole,
I had fallen into at the time. She gave me joy every day. I came alive again, started dreaming and today there is no trace of OCR (my obsession with cleanliness). I loved everyone
animals more and certainly learned more compassion.
This is how my world changed after meeting Sherko and having Ira in my life.

Здравейте, група!

Ще започна с малко предистория.
Майка ми ми е разказвала, че когато съм била малка ме е оставила за кратко в количката да гледам как татко и батко играят футбол и тогава едно куче коли се е изправило на количката ми (сигурно просто да ме подуши), но аз съм започнала да пищя и плача
и много съм се изплашила. С тази история аз си обяснявах моят огромен страх от кучета цял живот. Харесвах ги, радвах им се ама само ако са вързани или в двор на къща. Но видех ли куче на улицата, няма значение бездомно или домашно, ме обземаше страх и паника, пресичах на другия тротоар, връщах се обратно или просто побягвах, въпреки че добре знаех, че не трябва.
Преди 3 години мои бивши шефове ми предложиха работа на морето в техния ресторант. Щях да живея с тях в един апартамент, но имаше малка подробност-те имаха куче мопс. След дълги убеждения и уверения, че кучето е добричко, аз приех. Единствената ми молба беше кучето да не влиза в моята стая, защото по онова време имах мания за чистота и не можех да си представя как в стаята ми ще има косми от куче .... Абсурд!
Първите няколко дни избягвах доколкото е възможно срещите си с Шерко (така се казва кучето- Шерлок Холмс), но достатъчно беше само веднъж да сложа храна и вода на Шерко и да засечем погледите си. Винаги ще помня онзи дълбок и искрен поглед на благодарност и любов. Това беше достатъчно да се влюбя.
Като кухненски работник не можех да го галя и гушкам през деня, но след работа го правех винаги. Прибирах се много изморена, но винаги преди да си взема душ, сядах в коридора да си поиграя и погушкам Шерко. Първо игрите бяха само в коридора, после само на паркета до вратата в стаята ми и накрая позволих на Шерко да се качи и на леглото ми 😀. Чистех и дезинфекцирах всеки път след него, но толкова си го обичах, че нищо друго нямаше значение. Когато свърши сезона на морето и се прибрах у дома, бях сигурна че искам куче. Всички, които ме познаваха се учудиха много. Избрах си порода, прочетох много информация за грижите и отглеждането на домашен любимец и тогава в моя живот се появи Айра.
Тя беше малка топчица, шепичка любов! Присъствието и и грижите за нея ми помогнаха да изляза от емоционална дупка, в която бях изпаднала по онова време. Тя ме даряваше с радост всеки ден. Заживях отново, започнах да мечтая и днес вече няма и следа от ОКР (манията ми за чистота). Заобичах всички животни много повече и със сигурност се научих на повече състрадателност.
Ето така се промени моят свят след срещата ми с Шерко и присъствието на Айра в моя живот.

This is Sherko. / Това е Шерко.