Просто реших да направя една вкусна салата, за да зарадвам семейството си. Салата с пиле. Особено след като остана малко варено пилешко, което никой вече не иска да яде. За тази салата ми е нужен ананас. Използвах плодовете от консерва, а сокът остана. Да го изпия ли? Не ми се пие... Да го изпия? Неее... не искам... Жалко.
Спомних си една рецепта за торта, за нея е нужен ананасов сок. Направих я. Но защо ли за нея бяха необходими само жълтъците, а белтъците останаха. Как да ги изхвърля?! Да ги сложа в хладилника е равносилно на това да ги изхвърля.
Измислих! Може да спретна целувки. Лесно, бързо, вкусно! За целувките използвах лимонова кора, а самият лимон остана плешив... Ако го оставя така ще изсъхне бързо. Какво ли да направя с него?!
Аха, ще стане вкусен сос за салата. За нея отиде половин главичка кромид. А втората половинка стои и ме гледа изпитателно? Нея къде...?
Може да направя вкусен доматен сос за спагети. Намерих в хладилника буркан доматен сок – собствено производство. Отиде половината. А с остатъка - какво? Жалко ще бъде, ако се изхаби. Сама съм си го правила. Съвсем натурален, без консерванти, няма да издържи дълго време.
Помислих малко и реших да сваря борш. Но, уви, оказа се че вкъщи няма цвекло. Бързичко се облякох и изтичах до магазина. Купих цвекло, картофи, извара, сметана, паста за зъби, чорапи (с отстъпка), чехли (също на промоция), няколко опаковки сапун (за всеки случай). По обратния път минах през банката, платих набързо сметките, прескочих до ателието да взема обувките след ремонт, купих хляб и пресни кифлички. Едва се добрах до вкъщи, натоварена с всичко това. Приготвих борша. Вече изобщо не обърнах внимание остана ли нещо или не. Тръшнах се в креслото - гърбът ме боли, краката ми треперят, ръцете - не ги чувствам...
Мисля си: „Ама, че съм ненормална!” По - добре да бях го изпила онзи ананасов сок!
