За много от учителите в езикови центрове септември не носи толкова вълнения, колкото началото на октомври. През деветия месец все още сме "в кампания" - набираме нови ученици, правим входящи тестове, водим кратки преговорни уроци, определяме нива и разпределяме децата по групи. Истинската работа започва с първия работен и учебен ден от октомври. Тази година той съвпадна с почивния ден след изборите - може би затова утрото изпълзя изпод тежък, дебел облачен юрган досущ недоспал юноша, дигнат за училище.
Тази година понеделниците ми са малко по-свободни - само два часа с "малките" през късния следобед. След всички съмнения и промени по програмата и уточнявания до последния момент почти бях приела, че следващите два срока ще ми се налага да планирам изцяло нови уроци. Страховете ми обаче не се потвърдиха - 5 от шестте ми групи са точно нивата, които исках, Pre-A1 и A2.2, а за последната ще имам много помощ от мис Цвети, вряла и кипяла в обучението на деца, които не знаят и буква английски.
Пътят до работа и пеша, и с автобус е около 20 минути. На отиване вървиш плавно нагоре по булевард България, където велосипедисти хвърчат по алеята към бизнес сградите в западната част на града, а хора с кучета и спортни дрехи правят първите упражнения за деня. Косата слънчева светлина, хладният бриз, шумът от колите и разговорите и смехът на децата бавно стопяват и последните следи от лошо настроение. Толкова е приятно да забелязваш едни и същи лица, лапи и опашки всяка сутрин! Макар и непознати срещнатите погледи светват с разпознаване и понякога дори изтърват я полуусмивка, я полукимване. Добро утро на девойката от корпоративния тикток. Добро утро на човека с трите хъскита. Добро утро между померана и булдога, дълбоко заинтригувани от дупетата си. Добро утро на малкия господин с детското колело - вече е махнал предпазните колела! Това си е цял повод за празнуване!
По-голямата част от деня мина в планове, довършване на уроци, принтиране на упражнения. Пиша това преди да са дошли първите ученици като опит да си почина малко преди да се гмурна отново във вихъра на животни от гората и джунглата, "there are some / there aren't any" и "новите думи десет пъти за домашно" . Скоро всичко ще е едновременно по старому и напълно различно. И знаете ли какво?
Нямам търпение. :)
