Казвам се Иван, а това момиче до мен е една много дълга и щастлива история, която ще разкажа по-нататък. Нека започнем с това, че съм на 24 години, зодия дева, израснал съм в едно малко селце, близо до голямото море. Бил съм щастлив, бил съм и нещастен. Вярвам в любовта.
Към момента пребивавам в Пловдив, което доста ми допада. Нещата просто се случват, а аз дойдох тук само поради една причина. Момичето от снимката.
Работя за компания, която предлага продукти от т.нар. IT сфера, също така и студентствам или по-точно казано, изучавам Психология в Пловдивски Университет "Паисий Хилендарски".
Като мое хоби определям книжката за 100-те национални туристически обекта, за която може би по-голямата част от вас знаят. Харесвам разходите в природата, харесвам и да си стоя вкъщи. Разбирам хората.
Виждам доброто или поне се опитвам.
Прегръщам емоциите с отворени обятия.
Ето ни отново, заедно, щастливи.
Не винаги е било така, преди нея, животът нямаше цвят.
Работил съм като градинар, общ работник, монтирал съм климатици, сервирал съм, оправял съм легла и какви ли още не неща, за които изобщо не съжалявам. Е нали за това сега съм тук. Много уроци, много грешки, много поуки. Живот.
Съумявам да му се радвам и много хора ми се чудят. "Е не може да си все така". Ама аз и не съм! Просто вие това виждате.
Смятам да приключа с това.
Ще се радвам да съм част от едното цяло и мисля, че бих могъл да се впиша в тази мрежа.
Благодаря ви за вниманието и благодаря на 
Поздрави, Иван!
