Има едно нещо, което много малко хора осъзнават : животът и магията на древните българи са били преплетени в едно цяло. Магически акт е било създаването на мартеница, извезването на шевици, съграждането на дом, зачатието на дете, раждането на детето, засяването на дърво и т. н
Днес то е напълно загубено, за хората думата "магия" дори няма отношение към тях. Няма, защото българинът е скъсал с корена си. Забравил е онзи копнеж по мистичното, непознатото, тръпката на пулса на заобикалящата го природа, с който той е лягал и ставал. В чиито ритми са построени и песните и магиите му.... Отрекъл се е от интуитивната си същност, с която нашите прадеди така лесно са долавяли трепета на невидимите сили около тях и са ги втакавали в килими, носии, шевици, приказки и омайна музика
Дори днес, когато мнозина се завръщат към живота на село, те го правят механично, без цел, без усет за посока. Природисъобразният начин на живот не може да бъде самоцел, а само крачка към онова мистичното, необятното, което неудържимо тегли към себе си и което по- чувствителният ще усети в творчеството на старите българи. За него говоря аз! За магията на древните! Към нея се върнете. Там е коренът ви!
Текстът е взет
от книгата на
Ивинела Самуилова
"Бабо, разкажи ми спомен"