Притча, актуална за всички, който обичат съществата до себе си!
По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видяли пред себе си оазис :прекрасни порти, зад оградата музика, цветя, ромолене на ручеи
-Какво е това? - попитал пътешествиника пазача на портата.
-Това е раят. Ти вече си мъртъв, може да влезеш и да си починеш истински.
-Има ли вода?
-Колкото искаш - чисти фонтани, прохладни басейни.
-А, ще ми дадат ли храна!?
-Колкото поискаш.
-А кучето?
-Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.
Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
-Може ли да пием вода тук!? - Попитал човекът с кучето пазача
-Да на двора има кладенец.
-А, кучето ми?
-До кладенеца има поилка.
-А, дали ще ви се намери малко храна?
-Да, ще те нахраним.
-А кучето?
-Ще се намери кокалче.
--Какво е това място?
-Това е раят.
-Но пазача на, оазиса, покрай който минах преди да стигна до тук, ми каза, че раят е там.
-Лъже! Там е ада.
-Но как тъпите това?
-Те, са ни много полезни, защото до Рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.
