Затвори очи и вдишай.
Някъде чуруликат птички. Правят кръгове в небето и се стрелкат надолу в миг, привлечени от нещо на земята. Може би сламка за новото гнездо или някоe уплашено червейче, което не се е скрило навреме.
Погледни надолу - короните на дърветата се поклащат едва доловимо. Листата им, вече разтворени и млади, поемат соковете от дървото с всяка своя жилка. Шумолят много тихо - сякаш разказват приказка едно на друго.
Проследи онзи ярък лъч! Там, където е докоснал земята, се е надигнала пъпка на цвете, готова да се разлисти и да ухае на късна пролет.
Някъде в далечината виждаш ли билото на планината? Очертава видима граница, върху която се е подпряло синьото ясно небе. Полите й вече са зелени, а някъде вътре в нея някое поточе бушува и неговите пръски заглаждат камъчетата по дъното.
Затвори отново очи.
Какво чуваш?
.
.
▶️ 3Speak