Hello, Hivers! In today's blog I will show you a very picturesque place located in North Central Bulgaria. It is called Kaya Bunar waterfall or better known as Hotnitski waterfall.
BG
Здравейте, Hivers! В днешния блог ще ви покажа едно много китно място разположено в Северна централна България. То се нарича водопад Кая Бунар или по-известен като Хотнишки водопад.
To get to the waterfall you need to take the main road Veliko Tarnovo - Ruse. Once you enter the village of Samovodene there is a sign pointing the way to the village of Hotnitsa. It is there that you should turn left. The whole distance between Veliko Tarnovo and Hotnitsa is about 20 km. The road is very nice and it is very fast.
BG
За да стигнете до водопада трябва да хванете главния път Велико Търново - Русе. След като влезете в село Самоводене има табела, която сочи пътя за село Хотница. Именно там трябва да завиете наляво. Цялото разстояние между Велико Търново и село Хотница е около 20 км. Пътят е много хубав и се стига изключително бързо.
Just after the village of Hotnitsa is the waterfall. Arriving there we stop the car at the parking lot, which is next to the waterfall. The parking lot can accommodate up to about 60 cars and is usually full on weekends.
BG
Малко след село Хотница се намира водопадът. Пристигайки там спираме колата на паркинга, който е в непосредствена близост до водопада. Паркинга побира до около 60 автомобила и обикновено през почивните дни е пълен.
The waterfall is about 30 meters high and is one of the highest in the region. A very steep eco-trail starts to the left of it, taking visitors to the river canyon.
BG
Водопадът е висок около 30 метра и е един от най-високите в региона. Вляво от него започва много стръмна еко пътека, която отвежда своите посетители до каньона на реката.
For 1 hour you can reach the end of the eco trail and return. But we didn't have that option because of our limited time.
BG
В продължение на 1 час може да стигнете до края на екопътеката и да се върнете. Но ние нямахме тази възможност заради ограниченото ни време.
But we did manage to have a very nice time. We walked on the wooden bridges over the river and even managed to touch the water. It was quite chilly, which is normal for
November.
BG
Но пък успяхме да си изкараме много хубаво. Минахме по дървените мостове над реката и дори успяхме да докоснем водата. Беше доста хладна, което е нормално за месец ноември.
Autumn gives this amazing place even more beauty. The colorful variegated leaves on the trees make for some nice
photos.
BG
Есента придава на това невероятно място още по-голяма красота. Разноцветните пъстри листа на дърветата допринасят за заснемането на хубави снимки.
After crossing each of the bridges we made our way to a clearing where we followed a beaten path. Apparently leading to the neighbouring fields, the path wound and its
end was not visible.
BG
След като минахме по всяко едно от мостчетата се запътихме към една поляна, по която се движихме по отъпкан път. Явно водеща към съседните ниви, пътечката се виеше и краят и не се виждаше.
The sun began to set and it was time for our walk to end. We walked back to the waterfall. We took one more look at its beauty and headed for the parking lot.
BG
Слънцето започна да залязва и беше време нашата разходка да завърши. Върнахме се обратно към водопада. Хвърлихме още един поглед на красотата му и се отправихме към паркинга.
Heading back home I couldn't help but notice the fact that the sunset behind us was unique.
BG
Тръгвайки обратно към вкъщи нямаше как да не отбележа факта, че зад нас залеза беше уникален.