Здравейте и честита нова година.
Хората минават през различни етапи през своя живот.
Това е кратък разказ за един такъв етап.
Времето когато махах крачоли в планината по цяла седмица с раница 30тина килограма.
Някак си не ми пукаше, че е тежко.
Този панаир се случваше 3, 4 пъти годишно и продължи 15тина години. А иначе почти всеки уикенд се ходеше по Стара Планина или по разни екопътеки за еднодневни разходки. Трябва да се подчертае, че по онова време, Стара Планина не я взимахме на сериозно, само Ботев от север беше гледан с уважение и страхопочитание от нашата група.
Имайки добра компания от солидни ходещи хора е голям + и голяма рядкост. Хора, на които можеш да разчиташ и знаеш, че са корави.
Предварително измисления маршрут се спазва до един момент и после се драска по разни не маркирани пътеки или направо. Спи се където и когато намерим готино място.
Ядем каквото си носим или каквото природата ни предлага.
Хижити се избягват, защото по онова време силно вярвахме, че тея хора са кашкавали и не заслужават красотата на планината, не искахме да имаме нищо общо с тях.
Нашето нещо беше да къртим!
Големия турист е този с тежката раница, които ходи където си иска!
Даже е имало години сам в планината по няколко дена ... сега като се замисля съм бил доста глупав :)
Както един от мойте учители ми казваше - " На стара слава не се лежи, сега какво можеш да правиш е важното".
Ами сега се превърнах вече и аз в кашкавален турист.
Ходя по хижи с лека раница и се наслаждавам на природата по друг не мазохистичен начин.
Всеки подход към планината има своя чар.
Бъдете здрави и приятна разходка.
Друго си е като си изморен на куче и намериш транспорт в планината.
Следващия път мога да ви повозя :)
