Здравейте, реших и аз да напиша една статия за предизвикателството.
Как оцелявам в летните горещини?
Не е тайна, че с малко дете е трудно да се обикаля по по-хладните места, затова и си измислихме варианти как да се случи разхлаждането ни.
Деня ни е горе долу еднакъв всеки ден, разликата е в това дали трябва да отидем до близкия магазин или бебешката борса или не. Сутрин ставаме малкия пие едно мляко и ме остава за около час да пия кафе.
След това към 10 часа идва момента да се направи закуската. Хапва малкия и се подготвяме за излизане на детската площадка. Там докато не е станало адска жега играе в пясъчника, гоним се из площадката, люлям го на люлката, рисуваме с тебешири и правим сапунени балончета. Понякога и с топка играем навън. Гледам всеки ден да правим нещо различно навън за да му е интересно. За жалост в повечето случаи сме сами двамата на площадката и му липсва играта с другите деца.
Вече добре загряли се от игри се прибираме едно разхлаждащо къпане за двамата, за жалост аз съм с дрехите, а той пляска с ръце и прави опит да хване струята падаща вода и ме намокря цялата.
Хапва младежа и идва момента за следобеден сън.
След като се наспи и хапне следобед започваме да чакаме да се разхлади малко навън и да се появят децата, които са били на детска градина или ясла. Стягаме се отново и бягай при тях. Тогава вече имам момент за малка почивка, защото той се гони с децата, а не с мен.
След няколко часа бягане, вече е огладнял ама така само както един добруджанец може да огладнее и започва да се цупи, да се кара и сърди. Знам вече процедурата. Хайде във вкъщи.
Правя му една вана с водя и го оставам да се поцамбурка сам вече заоколо 15 минути. В този промеждутък имам времето да подготвя вечерята му. Хапва, и в моята представа малкия човек е готов за сън, да ама не. Започва се едно бягане от стая в стая, пренасяне на колички от масата на дивана и обратно, едно разхождане на картофи (не знам защо ама си мисля че според него те са му домашни любимци и ги разхожда из апартамента). Докато не се появи баща му. Играят малко двамата и идва момента за вечеря. Така де втората му вечеря. Ние така ги водим, закуска едно, закуска две, обяд, следобедна закуска, вечеря едно, вечеря две, общо взето голямо ядене пада. Като се има на предвид че през 30 мин до час след всяко хранене пак си търси още нещичко.
Честно казано не знам това дете като порасне какви казани с храна ще ме кара да приготвям, за да има за всички.
Когато почива татко му успяваме да излезем малко на разходка в морската градина или да отидем на море. Горе долу всичко ни се случва до 12 часа на обед, защото малкия човек си търси яденето, а не обича много да яде навън.
Ей така оцеляваме в горещините. Крием се във вкъщи и се цамбуркаме честичко в банята.
Надявам се да ви е била интересна моята история 😁