Привет на всички и най - вече на любителите на стихове, на четящите хора. Като дете, когато ме изпращаха да си взема книга от библиотеката аз си избирах книжка със стихчета. Та още от тогава е и любовта ми към тях. Днес бих искала да споделя с вас едно от последните ми творения.
Утро
Така очаквано надеждно
изпълнено със дъхава роса,
преплело слънцето копнежно
лъчи във моята коса.
Че всичко ще е ново кажи ми,
бяло като ангелско крило.
Това, което искам донеси ми,
а другото е минало било.
Аз те чакам много време,
но не обичам тихо да стоя.
Във мене скрита сила дреме
и обещавам да не се боя.
Дано Ви хареса и докосне душата Ви, а може би някой ще припознае себе си в тези редове.