Представям ви моето кралство – Шипот. Така го наричам, защото това място е оставило най-голям и траен отпечатък в живота ми и тук са преминали най-щастливите ми и безгрижни години. За съжаление вече не съществува.
Поглед на нашата махала отдалеч / A view of our neighborhood from afar
Това е много малко село в подножието на Балкана, в близост до град Белоградчик, известен с невероятните си скали. В момента там живеят, може би... 10 души. Там аз израснах. През 90-те години. Всяко лято аз и брат ми, прекарвахме ваканциите си в Шипот. Най-общо това място, може да се обобщи като перфектно, защото имаше всичко, от което имаше нужда едно дете в свят, в който все още не съществуваха компютри, смартфони и интернет. Имахме си реки, язовири, гори, манастири, горски кладенчета, бари, местности, футболни игрища, скривалища... всичко! Може би е случайност или целувка от съдбата, но въпреки че е изключително малко и закътано селце, всички деца бяхме на една възраст, с еднакви интереси. Тези приятелства останаха живи и днес и са единственото, което ни напомня за нашето Кралство.
Малка част от нашия двор / A small part of our yard
За съжаление всичко вече е минало. Дори не искам да задълбавам в спомени, защото ме удря голяма носталгия.
Така изглеждаше къщата на нашата приятелка Стела преди 11 години. Сега не знам какво е положението, а тя вече живее в Чехия / This is what our friend Stella's house looked like 11 years ago. Now I do not know what the situation is, and she already lives in the Czech Republic
Тези снимки са отпреди 11 години, а някои и малко по-стари. Но те лъжат. Още тогава селото беше останало почти пусто, а днес вече, е съвсем история. Не съм ходил там от години, но следващият път, когато посетя родния си край, ще се опитам да отида в Шипот и да направя актуални снимки от това, което е останало.
Прекрасният ни язовир, където се научихме да ловим риба. Снимах го в този вид през 2007. В момента е пресъхнал и обрасал с гъста растителност, а от него няма и помен / Our beautiful dam, where we learned to fish. I photographed it in this form in 2007. At the moment it's dry and overgrown with dense vegetation, and there is no mention of it
Иска ми се да завърша, че Шипот е мястото, където винаги ще се връщам, когато ходя в родния край. Но истината е, че може би следващото ми ходене (незнайно кога), ще е за последно. Просто няма смисъл. Скоро там ще бъде изцяло природа.
I present to you my Kingdom - Shipot. I call it so because this place has left the most significant and lasting imprint in my life, and my happiest and carefree years have passed here. Unfortunately, it no longer exists.
Задната част на двора ни. През 90-те имаше много по-голяма продукция / The back of our yard. In the 90's there was much more production
This is a tiny village at the foot of the Balkans, near the town of Belogradchik, famous for its incredible rocks. At the moment there live, maybe ten people. That's where I grew up in the '90s. Every summer, my brother and I spent our vacations in Shipot. In general, this place can be summed up as perfect because it had everything a child needed in a world where computers, smartphones, and the internet didn't yet exist. We had rivers, dams, forests, monasteries, forest wells, football fields, hiding places ... everything! It may be a coincidence or a kiss of fate, but although it's a tiny and secluded village, all the children were the same age, with the same interests. These friendships remain alive today and are the only thing that reminds us of our Kingdom.
Местността "Барата", на около 10 км от Шипот. Прекрасно място за риболов. Идвахме дотук с колелета / The area "Barata", about 10 km from Shipot. Great place for fishing. We came here by bicycle
Unfortunately, everything is over. I don't even want to delve into memories because I'm very nostalgic.
Дядо ми Иван обожаваше животните. Грижеше се за тях денонощно / My grandfather Ivan adored animals. He took care of them around the clock
These photos are from 11 years ago, and some are a little older. But they're lying. Even then, the village was almost deserted, and today it's quite a history. I haven't been there for years, but the next time I visit my homeland, I'll try to go to Shipot and take up-to-date photos of what's left.
Тази част от селото я наричахме "Дола". / We called this part of the village "Dola"
I want to conclude that Shipot is the place where I'll always return when I go to my homeland. But the truth is that maybe my next walk (I don't know when) will be my last. It just doesn't make sense. Soon there will be only nature.
Щъркеловото гнездо бе една от атракциите в Шипот / The stork's nest was one of the attractions in Shipot
Посегателствата в необитаемите ни къщи бяха ежедневие в преди години, когато бяха в този вид. Днес там е джунгла / The encroachments on our uninhabited houses were commonplace years ago, when they were like that. Today there is a jungle
Стаята, в която спях някога, за последно бе разграбена от цигани / The room where I once slept was last looted by gypsies
Моята стая в по-малката къща / My room in the smaller house
Просто природа / Just nature
Отново къщата на Стела / Stella's house again
Тази къща впоследствие се срути / This house subsequently collapsed
Част от селото / Part of the village
Тук живееха нашите приятели Росен от Видин и Денислав и Зорница от Плевен / Here lived our friends Rosen from Vidin, and Denislav and Zornitsa from Pleven
Площадът на Шипот. Изгледът е от тяхната къща / Shipot Square. The view is from their house
Кметството / The local government building
"Дола" отново / "Dola" area again
Нощем постоянно се чуваха крякащи жаби. През 90-те имаше и светулки / Croaking frogs were constantly heard at night. There were also fireflies in the 90's
Прословутата ни чешма се намира в "Дола". Мястото е прохладно и в най-горещата част на лятото. Хората обичаха да отмарят там / Our famous fountain is located in "Dola". The place is cool even in the hottest part of summer. People loved to rest there
Част от нашия двор. Вижда се малка част от най-модерната вила в селото. Собствениците са нашите приятели близнаците Павел и Цеци / Part of our yard. A small part of the most modern villa in the village can be seen. The owners are our twin friends Pavel and Ceci
Най-вкусното месо е приготвеното на въглен. В Шипот имахме такива условия / The most delicious meat is cooked on charcoal. In Shipot we had such an opportunity
Малка част от градината на баба ми. Отсреща се вижда и гаража, който се ползваше като работилница / A small part of my grandmother's garden. Opposite is the garage, which was used as a workshop
Старото огнище / The old hearth
Градината / The garden
Дядо и животните. Отзад, където е обрасло някога играехме футбол с децата от селото / Grandpa and the animals. In the back, where it was overgrown, we used to play football with the children from the village
В гората отсреща се намира манастир и хижа за отдих. Те съществуват и днес / In the forest opposite there is a monastery and a hut for recreation. They still exist today
Язовирът отново / Тhe dam again
Последният ни риболов с чичо ми бе запаметен със снимки / Our last fishing trip with my uncle was remembered with photos
Пропадналият двор, където през годините сме имали всякакви животни / The ruined yard, where over the years we have had all kinds of animals
Дядо ми беше пчелар. Произвеждаше уникален мед, а пчелите никога не го жилеха / My grandfather was a beekeeper. It produced unique honey, and the bees never stung it
Бостанът / Here was our watermelon
През 90-те в Шипот кипеше живот / In the 90's, Shipot was bustling with life
Нашата махала / Our neighborhood
Къщата на най-добрия ми приятел Слави. Тук пазим прекрасни спомени от детството / The house of my best friend Slavi. Here we keep wonderful childhood memories
