Здравейте исках и аз да Ви разкажа за едно от нещата които мислех, че са реални когато бях малка.
Едно от любимите ми неща беше да бягам - нищо чудно всяко малко същество обича да бяга. Израснах в 90-те и анимационни филмчета имаше рядко. После станаха по час на ден по ефирните телевизии. Затова с притаен дъх чаках да започне "детското".
Може би най-значително ми се струваха филмчетата с "Койота и бързобягащия" (даже не знам дали така се казва, но така съмго запомнила). Та нали и аз обичах да бягам бързо, бях убедена че съм като бързобягащия.
Та какво си мислех като малка? Мислех си, че когато бягам бързо в даден момент краченцата ми не докосват земята и направо се изстрелвах като него. Дълго време бях убедена в това ..
Вече пораснала, знам че гравитацията съществува и че това не е възможно, но невинния ми детски ум беше сътворил това.
надявам се сте се позабавлявали с моите детски мисли ;)