Заспивам късно почти след два през нощта не винаги разбира се, понякога по рано друг път на зазоряване. Не! Нямам проблем със съня , а със сънищата и изтощеният ми организъм от преживяванията.
Не знам от къде да започна, но все от някъде трябва.
Животът на всички ни се промени през 2019 с така наречената пандемия. Тогава много хора се събудихме от летаргията в която бяхме. С това събуждане ни се даде да събудим и други и да се се групираме според разбирания и поносимост.
Затвориха ни в къщите ни и ни отвориха духовността и портите, към други измерения. Така се случи и с мен!
Дават ми се да видя неща, да преживявам истински неща в други измерения и да видя минали и бъдещи събития. Ще ви разкажа един мой сън. Разкажете и вие ваш.
Лягам си спокойно след два през нощта , вземам книгата да почета и сладко и блажено си заспивам.
И сънувам… Идват две прекрасни същества , хващат ме за ръцете и изведнъж се оказваме на място с прекрасно синьо небе, знам, че има слънце, но не го вижда. Оглеждам се не виждам и сянки! Цветовете бяха толкова живи все едно ще проговоря. Намерихме се пред нещо, което аз с моето човешко знание определих, като полева болница. Цялата тази сграда беше купол и прозрачна, но отвън не се виждаше почти нищо. Поведоха ме през помещението, което беше само едно, но сякаш безкрайно дълго. От двете страни имаше легла наподобяващи капсули. В тях лежаха хора. Някой от тях бяха покрити с одеяла, като мъгла и пускаха нещо, като малки светкавички. Тези, върху които нямаше одеялата бяха много високо над тях. Тези които имаха одеялото имаха здрав вид, а които нямаха бяха със сивкав вид. Попитах моите спътници, къде съм, какво е това и защо не всички имат одеяла. Отговориха ми, че това е така наречените наши болници, одеялата са лечебни и върху когото са, са поискали лечение чрез избора на Свободната Воля. Вървяхме безкрайно дълго и се озовахме в една ниша с нищо различна от огромното помещение. Там видях мои познати лица, които имаха одеяла и такива, които нямаха. Видях много близко за мен лице и попитах лично защо не пуснат одеялото и защо точно там ме водят? Казаха ми, че трябва само да избере да се лекува и че аз ще съм там за да помагам, без да се намесвам в избора на Свободната Воля.Стана ми много тъжно!
И… Така се събудих. Стоях замислена и тъжна в леглото размишлявайки върху всичко сънувано. Но успокоих сама себе си, защото не бе първият такъв сън. Болеше ме цялото тяло и не ми се ставаше. Направих си кафе и го изпих в леглото, докато отшумят болките и се съвзема от съня. Простичко и ясно ми показаха, колко малко ни е необходимо за да влезем в прекрасния необятен свят на Свободата!
I fall asleep late after almost two in the morning, not always of course, sometimes earlier at dawn. No! I have no problem with sleep, but with dreams and my exhausted body from experiences.
I don't know where to start, but I have to start somewhere.
The lives of all of us changed in 2019 with the so-called pandemic. Then many people woke up from the lethargy we were in. With this awakening, we were given the opportunity to awaken others and to group according to understanding and tolerance.
They locked us in our houses and opened our spirituality and gates to other dimensions. That's what happened to me!
I am allowed to see things, to experience real things in other dimensions, and to see past and future events. I will tell you a dream of mine. Tell us yours.
I go to bed calmly after two in the morning, take the book to read and fall asleep sweetly and blissfully while reading.
And I dream… Two beautiful creatures come, hold my hands and suddenly we find ourselves in a place with a beautiful blue sky, I know there is a sun, but it does not see it. I look around and I don't see any shadows! The colors were so vivid as if I were speaking. We found ourselves in front of something that I, with my human knowledge, defined as a field hospital. This whole building was domed and transparent, but almost nothing could be seen from the outside. They led me through the room, which was only one, but seemed to be infinitely long! There were capsule-shaped beds on either side. There were people in them. Some of them were covered with blankets, like fog, and let out something like little lightning. Those without blankets were very high above them. Those who had the blanket had a healthy appearance, and those who did not had a grayish appearance.
I asked my companions where I was, what it was, and why not everyone had blankets. I was told that this is our so-called hospitals, the blankets are healing and whoever they are on, they asked for treatment by choosing Free Will. We walked for an infinitely long time and found ourselves in a niche with nothing but the huge room. There I saw my acquaintances who had blankets and those who did not. I saw a person very close to me and I personally asked why they didn't let go of the blanket and why they were taking me right there? I was told that he only had to choose to be treated and that I would be there to help without interfering in the choice of Free Will. I became very sad!
And… That's how I woke up. I stood pensive and sad in bed, thinking about everything I had dreamed. But I reassured myself, because it was not the first such dream. My whole body ached and I couldn't. I made coffee and drank it in bed until the pain subsided and he recovered from sleep.They showed me simply and clearly how little we need to enter the wonderful vast world of Freedom!
