Да се наричаш Сахара означава да се родиш с крясъците на някого, с проклятията, със сълзите, с обичта, която по-късно няма да се промени, и след по-късно също няма и ще се разлива по вените ти, за да изпълва с топлина всяко ледено късче ежедневие. Означава да разглеждаш любопитно нещата около себе си и да искаш да докоснеш всичко, само за да провериш дали е направено от захар. И когато откриваш, че не е, да продължаваш да търсиш. Не защото така трябва, а просто защото. Означава да не спираш да плачеш понякога, и не за друго, а защото песъчинки са се наместили в гърлото ти и дразнят до сълзи.
Да се наричаш Сахара означава да облизваш пръста си, след като си го натопил в буркана със сладко от боровинки и езикът ти да се оцвети в лилаво, докато плодчетата се плъзгат между острите бели зъби, които изстискват всяка капчица сок от тях. Жадно. Означава да не спираш да плачеш понякога, и не за друго, а защото се препъваш в песъчинките, докато си тичал към нещо. Но винаги да има някой, който да те завие вечер и да те целуне за лека нощ. Означава да не спираш да се смееш просто защото си млада, и е вечер, и всичко е хубаво и тихо, и...
Да се наричаш Сахара означава да носиш рокля на цветя и тя да танцува около краката ти при всяка стъпка, докато той си припомня как изглежда тялото ти без нея. Означава пода да се изгражда точно под краката ти, докато вървиш към него и да се рони след теб, докато си отиваш. И когато чашата ти е пълна, да се обръщаш с най-прекрасната усмивка на света и да отпиваш, без да очакваш нещо да се случва. А нещото все пак да се случва, да те завърта, после да забравя за теб. Да те оставя за да поемеш дъх в окото на урагана като малък пашкул, а краката ти винаги да са студени. После пак да се връща и да подхваща всичко от начало. Означава да вървиш непрекъснато нататък и да потъваш дълбоко навътре, без да си мислиш за завръщане. Докато всички се уморят да те очакват, да разбират, а после се уморят и да обичат.
Да се наричаш Сахара означава, че той непрекъснато трябва да пътува. Означава името ти, изписано от нечия ръка на вътрешната страна на запотеното стъкло на влака и после изтрито с ръкав. И друга жена. И „Мога ли да седна до вас?”. После целувка с вкус на непозната течност, която позволява на пресъхналото гърло да усети вкуса някой друг и да открие, че винаги има някой друг. И пясък, който бавно изтича между пръстите, така както всичко изтича един ден. И скорпиони, каквито досега не си познавал, пробождане, а после и отрова, промъкваща се из вените като вода, излята в пясъка. И сух разговор, както когато някой лъже. После спомени и стари снимки, като пейзаж останал зад гърба ти. И “Още обичам.”, заседнало като непреглътната мида с вкус на пясък, на пясък, и пак на пясък.
Да се наричаш Сахара означава да чакаш, да поглеждаш към всяка врата, да се ослушваш за нечии стъпки, без всъщност да ти пука дали някой ще дойде. И джин с малко лед, но с повече лимони. Значи да си късче тишина насред опушената стая и насред разговорите, като стъкло, стичащо се към краищата на прозорците – доволно и прозрачно. Да се рониш и да се разтичаш при стайна температура, а навън да се разхвърляш от вятъра и да не можеш да се прибереш…у дома.
Означава никога да не могат да те забравят, но винаги да си отиват.
Да се наричаш Сахара означава ...
Искаш ли да кръстим детето по друг начин?
Автор: Цветелина Георгиева