Включвам се в предизвикателството с едно от моите преживявания. Никога няма да го забравя, за 1-ви път в живота си изпитах истинска паника и болка от безсилие. За щастие всичко завърши сравнително добре. Пиша сравнително, защото тогава го спасих, но след това никой не го пожела :(
Та:
Запознайте се с Пайп, неговата история и тази на неговите братя и сестри от части.
Поредните бездомничета , едни от много :(
Знам, че повечето от нас, които обичаме и жалеем за животните вече сме затрупани с подобни случай, като този или вече сме осиновили поне по няколко животинки, но все пак реших да споделя историята им, пък знаел ли човек... Надеждата умирала последна (в БГ май умира 1ва).
Тяхната история е като на всички други, освен тази на Пайп...
Майка им ги ражда в изоставена сграда... За нещастие 7 на брой ( казвам за нещастие, защото не сме нормална държава иначе би било щастие.)
Чуваме им скимтенето една вечер и ги намираме, нямам възможност да ги приберм, но всеки ден им носим храна и вода по 2ва пъти (в началото само мама ядеше сега вече и малките.)
Един от тези дни в които отидохме, мъниците от 7 бяха 6, едно липсваше...
Но се чуваше приглушено скимтене от някъде... Заслушахме се...
Заслушахме се добре и хоп... За най-голям наш ужас скимтенето идваше от под земята. Изоставена сграда. Стара ВиК тръба. Под земята. Пълен ужас! Веднага хвърлихме всичко и тръгнахме за лопати и подръчни материали. За няма и 10мин. се бях върнала. За съжаление сама, но това не е от значение. Разбира се за да бъде всичко още по-гадно и трудно земята пред тръбата беше като бетон, абсурд да я изкопаеш с лопата, добре че имах тесла! Удрях безспирно с нея и го чувах през цялото време. След около 30мин. разбиване на земята и разчистването й успях да стигна тръбата... Гадостите не свършваха. Беше под ъгъл и падаше пръст в нея. Бръкнах до лакътя, но явно беше и доста дълбока. Не стигах до никъде. Не го стигах и него. :( Исках да плача от безсилие. А то скимтеше. Все по тихо. Казах си това е края, но сърце не ми даваше да тръгна и да го оставя там... Поех си дълбоко въздух и изведнъж ми хрумна да я разбия (беше по чудо керамика някаква). Разбиване на два пъти , скъсяване на ъгъла... Вече бърках с цялата ръка и пак нищо ;( Само пръст. Суха, сива, гадна пръст. Почнах да вадя, шепа по шепа, не знам защо не спирах. Не исках, не можех. Шепа след шепа , цялата ми ръка се надра, шепа след шепа и... О, земьо ... Напипаха нещо меко, тънко и малко... В 1вия момента реших, че е мишка или някакъв плат... Продължих да ровя около него, когато осъзнах какво е... Беше опашката му!!! Едвам го достигах, но беше то! А щом това е опашката му значи до нея са крачетата, поразрових още малко и бях права, хващах краченце и опашка. И много пръст. Пробвах да го издърпам, но мъника беше заседнал, честно казано изобщо не знам как е оцелял там, и как изобщо е дишал. Трябваше да се действа, реших да дърпам, беше ме страх да не му счупя крачето, но си казах по-добре да го изкарам наранен (и да го закараме в клиника) отколкото всичко друго! С големи мъки успях да го издърпам... Не съм набожен човек, но Господ какво облекчение изпитах... Мъника целия трепереше и беше в пръст, най-много по муцуната, беше се "наял" с нея ... Наистина не знам как е оцелял. Но беше добре, дори не му счупих крачето, а така се беше заклещил...
Дори започна да ме лае след като му измих муцунката с вода. Каква радост... 😍
Та това е Пайп. (Pipe от английски тръба)
И неговите роднини.
Мислех си дълго след това... Какъв късметлия е, но ... Не е спасен...без дом това, че успях не значи нищо. Утре може да падне другаде (тази и дупка я запушихме добре, но знаеш ли ги другите), може да го блънсне кола, може да се разболее... Може да го вземат и вържа на 1 метър сезал. Може ... много неща.
Така, че ако някой иска да направи поне неговото спасяване значимо и да му даде дом... Тогава ще има смисъл. И е едно добро начало за останалите...
Капка по капка ... Вир ставало.
