Добър ден.
Дано сте отпочинали - работа ни чака. Чака ни от доста време... може би от цяла вечност. Или поне откакто да живееш означава да работиш: за някого, редовно; за да изкараш "някой лев"; за да си сит, здрав, харесван; за да имаш дом; за да имаш приятели; за да имаш семейство, деца; за да ходите заедно на почивка; за да продължите да работите; за да градите кариера; за да имат децата пример; за да се оправят в живота; за да са образовани; за да имат работа...
Нормално, нали?
Търсейки добри условия на труд, се ориентираме към града - съвремието го изисква. По-голям град - повече възможности. В България тези "възможности" са две-три... да не кажа: една - София. По последни данни, разстящата и старееща София събира всеки трети-четвърти българин. Един от всяко семейство, примерно.
Живота идва с работата. Работата - с града. Града - както със своите предимства, така и с недостатъците си. С недостатъците идват болести, нервност, умора, депресия, липса на лично време. С тези неща идва въпроса:
Заслужава ли си?
Повечето от нас не стигат до този и до много други въпроси, които човек си задава в тежък момент, или когато има лично време, за да се замисли за екзистенциалните неща. Да не говорим за отговори.
Работата е в това, че идва с много "трябва". В днешно време това означва: "длъжни сме да го направим"; защото сме на дадена длъжност - за това ни плащат". Имаме дълг. Към някого. Вечно.
Струва ли си?
В днешно време всяка качествена и количествена оценка идва с етикетче и цена. Качествените неща, обаче, не се продават в мол, а количествата никой още не е успял да изчерпи - никой няма всичко. Всеки, обаче, има "нещо". Нещо заради което е жив.
Не. Не си струва.
Пропуснах "според мен", защото този отговор е един от малкото, които се наемам да дам вместо вас. Защото ви виждам. Защото ви познавам и усещам. Защото сте ми скъпи и ви съчувствам. Не е така по мой избор - зодията си не мога да сменя. Това обаче което мога да сменя е позицията и съдържанието на главата си. Слагам я безразборно (включително и в доста торби) и я пълня с неща които се надявам ще оцените.
Работата "няма да избяга", но и "няма да свърши сама" - "нас чака". Както се казва: "Днешната работа не оставяйте за утре". Но все пак е нужно "работата да се бои от вас, не вие от нея".
Работата, за която говоря сега, обаче, поради абсолютно непонятна за мен причина, се върши от шепа хора а касае всички. Говоря за истинската, най-спешна и тежка работа, за която се търсат нации, народи, хора. Човечества. Души.
СВОБОДА!
Това е единственото нещо, което трябва. Това е единственото, което нямаме. Единственото което ще даде истински смисъл на милионите ни желания. Единственото което ще извади "дълг" и "трябва" от определението за работа. Това което ще направи живота игра.
Всяко "трябва" в ежедневието ни показва какво сме - роби. На някого, за нещо, винаги.
Разликата между нас и господарите ни, се свежда само до едно нещо - ЗНАНИЕ. Знанието е сила и поради това сме слаби.
Приканвам ви да се интересувате. Да ви е грижа. За всичко и всички. Да вдигнете глава и да я сложите над цялата земя. Да видите бъдещето.
Ако виждате всичко ясно - Бог да ви е на помощ, понеже само той ще прости безочието ви. Ако не виждате нищо или ви е мъгляво, значи разбирате - радвам се и добре дошли! Ще се борим заедно.
Разберете кои сте, къде сте, защо сте. Скоро. От днес.
Как?
Съборете "картонените кутийки" в които покорно и изморено слагате главата си всяка сутрин.
Спрете телевизора. Вдигнете поглед от телефона си, за да видите хората около вас - невдигналите поглед. Вижте себе си в тях. Да - така изглеждате и вие.
Събудете се!
Научете кръвната си група и Rh-то си. Спрете да ядете боклуци. Плодовете от дърветета са най-добре (да имат костилка). Пазарувайте директно от дребните производители по селата - все още има такива. Опитайте да не купувате нищо от големите вериги магазини. Опитайте да не ядете месо - нищо не заслужава да умре за да сте живи вие.
Не се ваксинирайте и в никакъв случай не ваксинирайте децата си! Намерете и платете на лекар, които да се подпише където трябва без да ви ваксинира.
Не бъдете мързеливи.
Ограничете до минимум влиянието на GSM и Wi-Fi около вас. Разучете 5G и като му дойде времето опитайте да направите всичко което можете за да не позволите инсталирането му около вас.
Разучавайте - най-вече себе си и историята си. Истинската си история. Вижте от къде идвате, къде сте. Всеки ден се питайте накъде отивате. Помислете върху всеки навик - повторенията са присъщи на роба.
Обичайте всички и помагайте на всеки. Ще ви се върне - обещавам - тествано и работи.
Не умаловажавайте нищо изброено - знам защо го казвам.
Ще завърша с мой опит за превод на любим цитат от Тимъти Лиъри:
"
През човешката история, докато нашия вид се сблъсква със страшния, тероризиращ факт, че не знаем кои сме, и накъде отиваме в този океан от хаос, властите - политически, религиозни, образователни - са били тези, които са опитвали да ни създадат комфорт, като ни дават ред, правила, регулации, и информирайки ни, формират в съзнанието ни тяхната визия за реалността. За да мислите самостоятелно трябва да поставяте под въпрос властта и да се научите как да се поставяте в състояние на уязвимо отворено съзнание - хаотичнта, объркана уязвимост, в която сте информирани.
"
Станете промяната, което искате да видите.
Не рушете.
Обичам ви и бъдете мъдри,
/77
=======
норма̀лен (значение на думата)
Който е съобразен с нормата. Нормално тегло.
Който е здрав психически.
http://www.onlinerechnik.com/duma/нормално
норма (значение на думата)
Правило, канон, установен ред, узаконено положение. Езикова норма.
Установена средна стойност за нещо. Дневна норма в производството.
http://www.onlinerechnik.com/duma/норма
Труд - Трудолюбие (поговорки)
http://www.litclub.bg/library/bg/pogovorki/trud.html
Инфо за София
https://en.wikipedia.org/wiki/Sofia
Цитата на Лиъри в оригинал:
"
Throughout human history, as our species has faced the frightening, terrorizing fact that we do not know who we are, or where we are going in this ocean of chaos, it has been the authorities — the political, the religious, the educational authorities — who attempted to comfort us by giving us order, rules, regulations, informing — forming in our minds — their view of reality. To think for yourself you must question authority and learn
how to put yourself in a state of vulnerable open-mindedness, chaotic, confused vulnerability to inform yourself.
"
