I felt strange at school ... A professor was found at the university who told me that one should be strange (not to think in the clichés of the world and refuse to succeed in the classic compromise way. Then the Faculty of Theology did not mention nothing on this issue, everyone there was deliberately serious. And not at all, they were not strange at all ... Being weird is not a virtue yet. The way out of the cliché can lead both down and up. You need prudence ... The new school year begins. Dear young people ... If you really want to be "young people" and not grow old prematurely, don't be afraid to be weird. Don't do it for fun or for a pittance.And because it is still too early to pass on the purity of your hearts ... And may this "early" be preserved forever! Dear people, help children to be strange in the good sense of the word. And if you've forgotten how to do it, at least don't force the thought stamps with which the world entices its successful short-lived people. Do not teach them to gain benefits. There are enough tricksters to show them this. Tell them why a person gives up his benefits! At least that's what you can do for their good alienation ... But time is running fast. Especially for those whose goals are temporary ... What is the point of school (university) if you do not gain a little humanity from it?If in it you learn how to get rich here, but to become poor in Heaven? What are you a student for? What are you a teacher of? (sometimes the realization comes later), but it is not so rare that it is intentional, planned, with the clear awareness that we are right, that the other is bad, that we defend ourselves, that we take revenge, that he started first ... I see this attribution of the cause in the other in first graders, in tenth graders, in discussions with colleagues. I see it in the news, in the political justifications, in the cynical ones - in relation to the dead, destroyed homes and mental traumas inflicted on generations - geopolitical, historical and other logics of events.We have believed in our isolated notions that the other is bad and threatening, that it will harm us. By not wearing a mask, or by not being vaccinated, or by being vaccinated, or by declaring oneself what you are. Others may be of another race, another class, another religion, another planet. We attribute to them the bad and terrible things that we do not want to wear, we do not want to admit that we have them in ourselves. The other may be jealous, aggressive, hurtful, perverted, bad, but I'm good. We just protect ourselves, defend ourselves, the enemy is outside. It's outside of me - it may be in the bed next to me or in the apartment next door, in another country, but it's not in me, in my head - I'm good!We just protect ourselves, defend ourselves, the enemy is outside. It's outside of me - it may be in the bed next to me or in the apartment next door, in another country, but it's not in me, in my head - I'm good! But there must be someone to hate and blame, someone to fight. I have a plan, I have a meaning in life - because there is another to fight..
**stop the war inside us.. be this pink colour in our black and white world...
**
‐----------------
В училище се чувствах странен... В университета се намери преподавател, който ми каза, че човек трябва да е странен (, да не мисли в клишетата на света и да се откаже да преуспява по класическия компромисен начин. После в Богословския факултет не споменаха нищо по този въпрос, там всички бяха преднамерено сериозни. И никак, никак не бяха странни... Да си странен все още не е добродетел. Пътят извън клишето може да води и надолу, и нагоре. Трябва разсъдливост...
Започва новата учебна година. Скъпи млади хора... Ако искате наистина да бъдете "млади хора" и да не остарявате преждевременно, не се страхувайте да бъдете странни. Не го правете, за да сте интересни или за нищожна печалба. А защото все още е рано да предавате чистотата на сърцата си... И дано това "рано" да се запази завинаги!
Скъпи хора, помагайте на децата да бъдат странни в добрия смисъл на тази дума. А ако сте забравили как става това, поне не им натрапвайте мисловните щампи, с които светът примамва своите успешни кратковремци. Не ги учете да придобиват изгоди. Има достатъчно хитреци, които ще им покажат това. Разкажете им защо човек се отказва от изгодите си! Поне това можете да направите за тяхното добро остранностяване...
Но времето тече бързо. Особено за тези, чиито цели са временни... Какъв е смисълът от училището (университета), ако от него не придобиеш малко човечност? Ако в него се научиш как да забогатееш тук, но да обеднееш на Небето? За какво си ученик? На какво си учител?
(понякога осъзнаването идва после), но не толкова рядко е и преднамерено, планирано, с ясното съзнание, че имаме право, че другият е лош, че се защитаваме, че си отмъщаваме, че той е започнал пръв...
Виждам това приписване на причината у другия при първокласниците, при десетокласниците, в обсъжданията с колеги. Виждам го в новините, в политическите обосновавания, в циничните – спрямо загиналите, разрушените домове и нанесени за поколения психични травми, - геополитически, исторически и други логики на събитията.
Повярвали сме на изолираните си представи, че другият е лош и застрашителен, че ще ни навреди. Като не носи маска, или като не се ваксинира, или като се ваксинира, или като се обявява за еди-какъв-си. Другите могат да са от друга раса, друга класа, друга вяра, друга планета. Приписваме им лошите и страшни неща, които не искаме да носим, не искаме да признаем, че ги има у нас самите.
Другият може да е ревнив, агресивен, нараняващ, извратен, лош, но аз съм добър.
Ние само се пазим, защитаваме се, врагът е отвън. Извън мен е – може да е в леглото до мен или в съседния апартамент, в друга държава, но не е в мен, в моята глава - аз съм добър! Но затова пък трябва да има кого да мразя и обвинявам, с кого да воювам. Имам план, имам смисъл в живота – защото го има другият, с когото ще воювам.
**
