На 8 януари се празнува Денят на родилната помощ, известен още като Бабинден.
Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са израждали. В миналото народният празник Бабинден се е празнувал на 8-ми януари, но и днес в редица български селища се отбелязва пак на този ден.
През 1951 г. е обявен за Ден на родилната помощ, по нов стил той се пада на 21-ви януари.
Празникът е много древен, възхожда далеч преди християнските времена. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките.
На 8 януари се празнува Денят на родилната помощ, известен още като Бабинден.
Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са израждали. В миналото народният празник Бабинден се е празнувал на 8-ми януари, но и днес в редица български селища се отбелязва пак на този ден.
През 1951 г. е обявен за Ден на родилната помощ, по нов стил той се пада на 21-ви януари.
Празникът е много древен, възхожда далеч преди християнските времена. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките.
В далечното минало жените са раждали в примитивни условия, често в колиби, юрти, землянки или дори на път във временни убежища.
Бабинден е популярен и до ден-днешен. Но в наше време са се променили “героите” на този празник. Някога е бил празник в чест на бабите акушерки, а днес – на медиците от родилните отделения.
Бабинден, последният от триадата, е в почит на бабите акушерки, родилките, новородените и най-общо казано – чудото, наречено раждане на нов живот.
При преминаването от юлианския към григорианския календар, около Бабинден се получава интересен феномен. Според историческите документи папа Григорий XIII установява „новия стил“ през 1582 г. Повечето западноевропейски държави го приемат скоро след това, а източното православие – в началото на ХХ век.
А Бабинден местят на 8 януари, независимо че е изцяло езически празник и няма християнски аналог. В съзнанието на българина той просто е неотделима част от предхождащите го обичаи. И още един феномен – на много места в България днес трите празника се отбелязват и по „нов“, и по „стар стил“.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да „полеят“.
Обредното поливане на бабата акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат.
Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“.
След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното рамо. От своя страна бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.
В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови.
„Бабата“ има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането, тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща „молитвената вода“ при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.
На обяд булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на „бабата“ и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи.
Започва весело пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.
