Последните няколко дни излизаме с Джени вечер на разходка из квартала. Разходката ни приключва някъде в Южния Парк в една местна бирария на открито. Местата са винаги заети предимно от млади мъже в късните 20, ранните 30 години.
Понеже предишните дни все идвах с дъщеря ми, не обръщах внимание на хората около нас; за мен това си беше ценно време с нея, малко ме интересува какво става около нас.
Тази вечер обаче съм сам на разходката си. Мъжете са си все там. Разпльокали се на столовете, някои гледащи безцелно, други гледащи мач, който кръчмата показва на голям екран в единия край на заведението.
По принцип ми харесва шума, който произвеждат мъжките компании. Нискочестотен, от време на време избухващ в истеричен смях за кой знае какво. Но тази вечер обаче съм сам, мога да доловя разговорите на мъжете на съседната маса и въобще не съм впечатлен. Нивото на размишления идващо от компанията е депресиращо наситено с абсолютно преливане от пусто в празно.
Всеки си придава някаква важност и се опитва да докаже колко разбира от бизнес, геополитика или технологии. Истината обаче е, че това са едни деморализирани мъже. Ако бях глух и само наблюдавах лицата им, сигурно пак щях да позная за какво говорят.
Основната тема е #Минавка.
Единият разбирач обяснява на другите как еди-коя си верига от магазини прецаква дребните търговци и те са минати. Другия обяснява как България си е мината по принцип понеже Бойко Борисов е тиква. Трети обяснява колко по-добре работят нещата в онези европейски страни, в които просто всичко било уредено.
От съседната маса се приближава мъж с уверен поглед. Оглежда оптимистично насядалите наоколо, леко хленчещи мъже и изпсува колоритно. “Д** м*** д***а!”
И сяда доволен до приятелите си. Явно това е неговата ниша и специалност.
Разговора се пренася към Америка. Следва кратка история за вуйчото на братовчеда на еди-кой си, който бил много успял.
Специалист по футбола информира останалите мъже за наскоро състояла се смяна в италиански отбор.
А мъжът най-близо до мен слуша всичко това докато скролва някакъв таймлайн във Фейсбук от който 90% са полуголи жени. Накрая се спира на видео. Пуска го за малко. Вижда се жена, която се извива похотливо. Мъжа гледа за малко и продължава да скролва.
Разговора се пренася към смартфоните и новите модели на еди кой си производител.
Мъжете са видимо спокойни и не бързат за никъде. Все пак вторник е и утре не трябва да стават рано за работа. Понеже в България почти никой не става рано за да отиде на една работа, а след това на втора или трета ако трябва, за да си реши проблема с доходите.
По-лесно е в делничен ден да си пие бирата до полунощ с приятели, да обсъжда ония успешни страни, в които всичко работи както трябва и да псува премиера си, който не е успял да накара от небето вместо дъжда, който се изля преди няколко часа, да навалят евра и долари, за да може и нашенеца да живне ей-така малко и да види и той убав живот, а не да се гърчи по цел ден за “некакви 1000 лева на месец” (по думите на единия от съседите по маса).
Замислям се.
Това ли са мъжете на България?
Разбирам, че може и да греша. Дори да е вярно, че в делничен ден поне в нашия щат [Минесота] са рядкост мъжете висящи по масите на разни барове с часове до полунощ, разбирам, че може и да греша. Възможно е това да е малцинството и в България. Просто изглежда като доста преобладаващо малцинство, което пълни баровете и кръчмите всяка вечер.
Възможно е и да съм твърде старомоден и критичен. Възможно е и под всичката привидна повърхностност да се крие някакъв неосъзнат гении и трудова дисциплина и енергия, която изригва сутрин към 10 часа когато мъжете на България се събудят.
Възможно е и на мен да не са ми ясни някои много велики тайни и проникновения от съвременния живот в големия столичен или който и да е друг български град.
Възможно е.
Време е да се прибирам. За разлика от разлагащо-релаксиращите мъже, мен ме чакат задачи, които трябва да свърша преди да си легна и много работа от рано утре. Как и всеки обикновен 12-14 часов работен мой ден. Понеже не съм много умен и не съм се научил как да натискам магически бутони в ония страни, в които нещата работят ей така магически и всички просто магически живеят като в приказките - само да кацнат там в Обетованата Земя на магическото благоденствие без труд, без ставане рано и лягане късно.
