Hello, dear friends! Today is a day off for me! I took a day off from work and I can boast that I spent it in the best possible way from my point of view.
I decided that I would indulge in complete relaxation. And by relaxation I mean the following - drinking aromatic coffee and being in nature. Even in small things, one should find the good and the positive. The day was a bit chilly, a light northerly breeze was blowing and taking the leaves off the trees. The sun was shining brightly, but it didn't seem to have enough power to warm us with its rays.
Днес е почивен ден за мен! Взех си ден отпуска от работа и мога да се похваля, че го прекарах по възможно най- добрия от моя гледна точка начин.
Реших, че ще се отдам на пълна релаксация. А под релаксация аз разбирам следното - да пия ароматно кафе и да бъда сред природата. Дори и в малките неща, човек трябва да намира хубавото и позитивното. Денят беше леко хладен, лек северен ветрец подухваше и сваляше листата на дърветата. Слънцето ярко светеше, но сякаш не му достигаше сила да ни стопли със свите лъчи.
Near my apartment is one of the best cafes in town. Every week I visit it at least 2 times. Today was one of those times.
I got an espresso with whipped cream and orange fresh. Straight up gorgeous!
The kind waitresses put them in plastic cups for me so I could take them to go. It wasn't long before I reached the pedestrian promenade, which is next to Arbanasi village and the horse base. It is about a mile and a half long and is one of the most visited places in the area. It offers an amazing view of the city of Veliko Tarnovo, which I told you about in one of my previous posts.
В близост до апартамента ми се намира едно от най-хубавите кафенета в града. Всяка седмица го посещавам поне по 2 пъти. Днес беше един от тези пъти.
Взех си еспресо с бита сметана и orange fresh. Направо разкош! Любезните сервитьорки ми ги сложиха в пластмасови чаши, така че да мога да си ги взема за изпът. Не след дълго стигнах пешеходната алея, която се намира в непосредствена близост до Арбанаси и конната база. Тя е дълга около километър и половина и е едно от най- посещаваните места в района. Предлага невероятна гледка към град Велико Търново, за който ви споделих в някой от предишните ми постове.
The trail is paved and winds up to the road that connects St. St. Petar and Pavel Monastery and Arbanasi. There is a gazebo with a table at the top where you can have a picnic.
And along the whole path there are benches where you can sit and enjoy the view of the old capital. The smell of coffee and orange fresh just adds to the enjoyment of the day off, and the dripping leaves alone show how one season is leaving and another is coming.
Пътечката е асфалтирана и криволичи до автомобилния път, който свързва манастира Св. Св. "Петър и Павел" и Арбанаси.
В началото и има беседка с маса, на която може да си направите пикник. А по продължението на цялата пътека има пейки на които може да седнете и да се насладите на гледката към старата столица. Привкуса на кафе и orange fresh просто засилва удоворствието от почивния ден, а окапването на листата само по себе си показва как един сезон си заминава и друг идва.
Whenever autumn approaches, one begins to feel an unpleasant, irritating feeling - namely nostalgia for the past summer and the approaching end of the astronomical year.
I don't think there would be a person who would argue otherwise? But if there are, I'd love to get some positive thinking on the occasion of winter approaching :D
Винаги когато есента наближава, човек започва да чувства едно неприятно, дразнещо чувство - а именно носталгия по отминалото лято и наближаването на края на астрономическата година.
Мисля, че няма да има човек, който да твърди обратното? Но ако има такива, бих се радвала да получа малко положително мислене по случай наближаването на зимата! :D
