Винаги ще се сещам за тази случка с много любов и благодарност.
В началото на 2018 година поех на разходка с чеха Хонза и холандеца Фреди. Целта беше да стигнем до минералните бани в близост до с. Ощава и да се върнем.
Прехода беше около 7 км. и ни изтощи, особено изкчаването и слизането по този хълм.
Възхищението на чужденците засилваше моето. Стигнахме до минералните бани, поизчипкахме се и докато се усетим времето беше отлетяло и се смрачаваше. Хич не си представях да мина същия път в зимната вечер. Започнах да ги надъхвам да отидем до селото, което не изглеждаше толкова далеч и да помолим за подслон някоя блага бабушка. Селото се оказа по-далеч от колкото очаквахме. Накаляхме се, свърши ни водата и си захладня стабилно.
Пред първата къща до която стигнахме имаше две кучета. Едното ни залая, а другото като че го успокояваше и ни показа пътя до входната врата.
Кучето на сутринта
Почуках и от вътре се появи един чичко, който ни погледна с недоверие. Попита какво искаме и преди да съм успяла да довърша първото си изречение ни покани да влезем. Името му ме впечеатли - Тихян. Започна се едно слагане на домашни лютеници, кюфтета, вино, чайчета, хляб. Докато не се усвинихме не ни остави на мира. "Както му е реда" би казал всеки от по-старото поколение. Предостави ни стая с легла и много завивки. Студено си беше, ама ние бяхме благодарни. На сутринта ни нагости отново и ни подари домашно сладко. Нямаше как да не запаметим момента с този Човек.
Хонза, Фреди, аз и Тихян
