Здравейте, приятели!
Няма как, статията ще е дълга! Та, сега ще ви запозная с моите космати приятели, тези, за които съм избрала да се грижа до живот.
Ще започна с най-специалния ... Моят любим и непрежалим Силвестър. Да, той вече не е с нас, но остава завинаги в сърцето ми.
Преди 17 години с мъжа ми ( тогава, млади гаджета) го намерихме на пътя за една вила, прибрахме го в кутия от миксер и го настанихме в квартирата. И така той посреща с нас 16 рожденни дни...почина миналата година.
Беше изключителен котарак, обичащ, възпитан и адаптиращ се навсякъде.
Сменил е три квартири и е живял на село за около година. Когато се роди дъщеря ми беше обсебен от нея, обожаваше да се мушне под завивките ѝ, да легне върху нея или просто дейно да взима участия във всичко, в което участва и тя.
Когато беше на 8 години разви тежка алергия към 107 от 700 тествани храни и домашен прах. Започнаха да му излизат ужасни рани навсякъде по тялото. Благодарение на много добър ветеринар намерихме серум, който поръчвахме от Германия и поддържахме състоянието му с поставяне на инжекции всеки месец..в продължение на 8 години.
Научихме се да живеем без домашен прах, което не е лесно 😸
Карина, още един уникален член на семейството ни. Намерихме я зарязана пред офиса, където работя.
Прибрах я в къщи и в продължение на месец се налагаше да я свалям и качвам на ръце два етажа по стълбите,защото отказваше да ходи сама...36 кг ....научих се да не се отказвам колкото и да е тежко. Кари сега е на 10-11 години и все още ни дарява с любов.
Дулитъл, най-лудото куче или Съсела, както я наричат хората.
И нея прибрахме от софийските улици...въпреки всички усилия, които положихме тя си остана малка зла гад.
Хапе, напада хора, кучета и всичко,което мърда и не е част от семейството. Е, научихме се да бъдем търпеливи.
Бертичка, може би единственото куче, което си го взехме още бебе. Най- безпроблемното ни куче вече 11 години. Живее заедно с Дулитъл и родителите ми на село.
Бенджи, кучето, което някой изостави в Кърджали началото на март 2020. Бенджи пристигна в София за да бъде осиновен, но избяга още при първата разходка в парка. Случайно или съдба се включих в търсенето и залавянето му. Гоненето продължи две седмици, а междувременно осиновителката му се отказа от него. Аз не можах...хванах го, прибрах го в къщи. Стоя два дни на балкона без да мръдне, без да пие вода, без да яде, докато не чу гласа на детето.
Сякаш я познаваше от някъде, веднага станаха приятели и той се отпусна.
За наш ужас се оказа, че има много рядък лимфом на меките тъкани в носа. Последва операция, химиотерапия, безсънни нощи, лишения...
Имаше кандидати от Германия за него, искаха да го осиновят, но предвид че болестта може да се върне и не се знае,какво решение ще вземат за него, семейно решихме, че той остава с нас! Научихме се да взимаме трудни решения.
Енджи, котето което само се качи в двигателя на колата и се прибрахме заедно в къщи. Тя пък е толкова луда,луда, разбирате ли луда.
Скача и се катери навсякъде, счупи си крака още на втория месец в къщи, и въпреки това не спря да прави луди каскади.
Най-новия член е Нудъл. Стар пудел изоставен на пътя да умре сам, за да не натоварва "стопанина"
Картинката е тъжна... тумор и херния, зъби- всички за вадене, зрение- може би напълно загубено. Направихме първата операция на хернията и тумора. Предстоят зъбите и консултация за очите. Ясно е че 10-12 годишен пудел няма шанс на улицата.
А знаете ли колко силно е, когато някой следва стъпките ти, защото ти си неговите очи, когато ти позволява да поставяш болезнени инжекции, защото знае, че му помагаш, когато се радва да те "види", въпреки че си го оставил цял ден сам....а те е срещнал едва преди 20 дни.
През дома и сърцето ми са минали и ще минават много космати приятели. Моя мисия е, моя любов, удоволствие. Животните даряват много любов и косми. Факт! 😇
В своя защита искам да кажа, че съм нормален човек, имам семейство и прекрасна дъщеря,която обожава и се грижи редом с мен за животните,мъж който търпеливо приема всеки нов член.
Дома ни е чист и приветлив. Ходим на почивки, пътуваме, намираме време за себе си, работим и се забавляваме, но поемаме отговорност за всяко сърце, че ще се грижим за него.
Винаги съм казвала и сега ще кажа...Мили хора, домашния любимец е отговорност, грижа, време, понякога има непредвидени разходи и най-важното той е ДО ЖИВОТ.
Ако не можете да му дадете всичко не си взимайте домашен любимец! Те имат чувства, страдат и ви обичат, не могат без вас, те са деца,които никога няма да пораснат.
Благодаря ви, че прочетохте "кратката" ми статия.
Бъдете здрави, бъдете ОТГОВОРНИ и се усмихвайте!