Живота ме доведе мене,
до точката ни на кипене.
И казвам си така защото –
Вече кипва ми лайното.
Ти-ка, та-ка, дзънн …
Ти-ка, та-ка, дзънн …
Та хората са толкоз мили,
но, заприличаха ми на камили.
И жаждата им за пари –
Човешкото съвсем ще изпари.
Ти-ка, та-ка, дзънн …
Ти-ка, та-ка, дзънн …
Природата, та тя ни е робиня
и превръщаме живота си в пустиня.
Да я пребродя съм готов –
Но се нуждая поне от мъничко любов.
Да-бе, да-бе, дрънн …
Да-бе, да-бе, дрънн …
Благодаря, че посетихте моя блог.
