Харман кая е най-енергийното място на което съм била, част от сърцето ми остана там. Ясно личат останките на един от може би най-големите тракийски градове в България. Керамичният материл, открит тук дава основание на археолози и историци да го датират между VI-I в. пр.Хр. В близост до това култово място е разкрита и гробница, която за съжаление ние не открихме.
Светилището Харман кая се намира в едноименната местност, разполагаща се на около 2 км североизточно от с. Биволяне. То представлява скално изсечено светилище, разположено около малка пещера, което се извисява над речна долина върху укрепено от скали плато. Ранните археологически струпвания на скални фрагменти се отнасят към къснонеолитната епоха.
На цялата територия около светилището са разпръснати изсечени в скалите помещения, кръгли и трапецовидни ниши, щерни, гробни съоръжения, жертвеници, басейни, стъпала, концентрични кръгове, които вероятно са били ориентир за времето.
Харман кая определено въздейства върху мен. Без да съм наясно за това къде точно се намирам усещам мистиката на всяка крачка. Според учените-траколози на това място някога се е намирала древна астрономическа обсерватория за наблюдение на Слънцето, измерване на годишния цикъл, както и установяване на зимното и лятно слънцестоене.
Самото светилище представлява система от изкуствено подравнени скални площадки с приблизителни диаметри 15 и 10 метра. Върху тях са изсечени концентрични полукръгове. Върху тези скални площадки са издълбани улеи, подредени в концентрични кръгове. Те са пресечени от жлебове. Именно в тази сложна система учените виждат древната астрономическа обсерватория за наблюдения на небесните светила. Изследователите обясняват, че подобни съоръжения още в праисторическо време са играели изключително важна роля в представите за живота на хората.
Харман кая географски се намира точно между Татул и Перперикон. Очевидно е, че е имало някаква връзка между тях, но предстои специалистите да докажат дали те са били части на общ комплекс. И Харман кая като култово място се е обслужвало от определено съсловие жреци, а поклонниците са били допускани само на определени празници, в случая, свързани с важни астрономически явления..
