Hi, today I want to talk a little bit about super moms. Each of us wants to give and do the best thing for our child, but realistically, is that really the best thing for them?
When children are young it's easy - they are babies they need our warmth, strength and support all the time. We help them learn to feed themselves, dress themselves and ... for now I'm at that phase with my son ...
But are we doing them a disservice if we don't let them do all these things for themselves. We know, they're slow, we have to go out for a walk, and little man won't stop running with a t-shirt on his head instead of putting it on in a hurry. Of course so we can get out the door in a hurry we put it on and go.
I read about a theory recently - but if you ask me I don't remember if I commented on it with my sister or read about it somewhere. It was about "lazy moms". We're not talking about the ones who are too lazy to run the washing machine or cook, but the ones who let their kids follow their own pace.
A few months ago, even thinking back now a year my son decided he should eat on his own - great. Of course I was at his side at every meal with an extra spoon to give him extra food if he couldn't feed himself. At one point I said "hey this guy is going to daycare or kindergarten, who is going to feed him there? If he doesn't learn to eat on his own who knows what will happen to him" I stopped feeding him. I left the bowl of food in front of him, handed him the spoon (he still doesn't like forks) and let him be. Surprisingly to me, he doesn't get dirty unless the food is more liquid than expected, but still, at 2 years old it's normal to get dirty.
Another example of things a "lazy mom" does frequently , I would say several times a day is dressing and undressing. To get him to dress himself I started dressing him halfway. What do you mean I put his pants on and leave them down to his ankles or knees. Surprisingly he started pulling up his pants on his own. It was easier with the shirts because he doesn't like being naked. I put the blouse over his head and as if on command he immediately puts one hand in and then the other, and like I said he doesn't like being naked immediately pulls the blouse down.
Great!
Another thing I do is collect the many toys. I've started purposely poking and prodding that I'm having a hard time collecting them - apparently he hears me and comes over to help. When I see him start to collect them I pull back to complete the task.
Have you tried a similar "lazy mom" method?
How did you get your kids to complete tasks like collect their books or collect their toys?
Did you have a hard time getting them to be independent?
I'd love for you to share your experiences with the kids so I'm prepared for what's ahead ...
Трябва ли да се стремим да бъдем "супер майки"?
Здравейте, днес искам да си поговориммалко за супер майките. Всяка една от нас иска да даде и да направи най-доброто нещо за детето си, но реално това наистина ли е най-доброто за него?
Когато са малки децата е лесно - бебета са те се нуждаят непрекъснато от нас от нашата топлина, сила и подкрепа. Ние им помагаме да се научат да се хранят, да се обличат и ... за сега съм на тази фаза със сина си ...
Но дали им правим лоша услуга ако не ги оставаме те да правят всички тези действия сами. Знаем, бавни са, трябва да излезем на разходка, а малкото човече не спира да бяга с тениска на главата си вместо да я облече набързо. Разбира се за да можем да излезем навън набързо го обличаме и тръгваме.
На скоро четох за една теория - но ако ме питате не помня дали я коментирах със сестра ми или четох някъде за нея. Ставаше дума за "мързеливите майки". Не говорим за такива които ги мързи да пуснат пералня или да сготвят, а за тези които остават децата си да следват собственото си темпо.
Преди няколко месеца, даже като се замисля вече година сина ми реши че трябва да яде сам - чудесно. Разбира се аз на всяко хранене бях до него с допълнителна лъжица за да му дам допълнително храна ако не успява сам да се нахрани. В един момент си казах "хей този човек ще ходи на ясла или градина, кой ще го храни там? Ако не се научи сам да яде кой знае какво ще се случи с него." Спрях да го храня. Оставам му купичката с храна пред него, подавам му лъжицата (все още не харесва вилиците) и го оставам. Учудващо за мен той не се цапа, освен ако храната не е по-течна от очакваното, но все пак е на 2 години нормално е да се изцапа.
Друг пример за нещата които една "мързелива майка" прави често , бих казала по няклко пъти на ден е обличане и събличане. За да го накарам да се облича сам започнах да го обличам на половина. Какво ще рече обувам му панталоните и ги оставам до глезените или коленете му. Учудващо той започна да си вдига панталоните сам. С блузите беше по-лесно, защото той не харесва да е гол. Вмъквам блузата през главата му и той като по команда веднага вкарва едната ръка и после другата, и както казах не обича да е гол веднага дърпа блузата надолу.
Чудесно!
Друго нещо което правя е да събирам множеството играчки. Започнах целенасочено да пъшкам и охкам че ми е трудно да ги събирам - явно ме чува и идва да ми помага. Като видя че започва да ги събира и се дърпам назад за да си изпълни задачката.
Изпробвали ли сте подобен метод на "мързеливата майка"?
Как накарахте децата си да изпълняват задачки като събери книжките си или събери играчките си?
Трудно ли успяхте да ги накарате да бъдат самостоятелни?
Ще се радвам да споделите своя опит с децата, за да съм подготвена какво нещо ме чака за напред ...
The used images in this article have been created via Canva
All the images or some of them in this article are from this website. All Content on Pixabay is free to use for commercial and non-commercial purposes - Check the license