Много време мина от първият ми учебен ден, така че май много не се сещам, как е било, но много по вълнуващо за мен може би е първият учебен ден на моя син. То не бе ходене да му търся най - подходящите дрехи и обувки, то не бе обличане и събличане. Накрая детето се ядоса и седна на тротоара пред поредния магазин и каза: “ Ти като искаш влизай и мери дрехи, аз ще отида на първия учебен ден с къси гащи и фланелка.“ Дойде ми като студен душ и се освятках, какво правя. Обещах му, че това е последният магазин в който влизаме и ако не му хареса нищо, ще отидем и ще вземем къси гащи и фланелка. И така той се съгласи, от този последния магазин взехме риза и панталон. На първият учебен ден се облече взехме цветята и тръгнахме. В училището ни посрещна неговата учителка и го похвали за хубавите дрехи. Той ме погледна и се засмя, след това каза не ти ли казах, че са хубави. След празника по откриването на учебната година, когато им раздадоха учебниците много се загледа в Читанката. Обичаше да му чета приказки и повечето ги знаеше наизуст.
Предизвиквам @yourtedi да напише пост за предизвикателството.
УСПЕХ!!!