Една история от моето детсто.Бяхме много деца от квартала на различна възраст по онова време.Раделени на две банди играехме на пътни знаци.Играта се играеше така ,Като един слагаше знак с тебешир - стрелка по електрическите стълбове от първата банда.Втората банда гонеше първата по тези знаци.
И така приключвайки играта една вечер,бяхме пред дървеният мост на планинската река минаваща през града ни.Когато на някой му дойде идеята "Кой може да се качи на тесния дървен парапед на моста и по него да мине реката като стигне противоположния край като пази равновеие".
Това беше много опасно предизвикателство. Водата на
реката беше буйна, планиска и големи камъни покриваха коритото и.Без да се замислям казах "аз ще го направя". Това вече го бях правила когато гостувах в селото на баба ми.Явно е било актуално за времето си.Метнах се на парапета без да мисля и го минах без проблеми.Всички бяха застинали в мълчание и ужас.Ръкопляскания последваха след като слязох на другия край.
Станах героя на квартала, подариха ми разпинялка(прашка - примитивно оръжие за игра с помощта на ластици и камък) за смелостта ми. Това беше жест на уважение и признание.Такива носеха само момчета и аз .Не е постъпка с която се гордея днес. Останал е спомена за смелостта и решимоста ми и до днес.
Зная ,че Бог обича смелите и им помага.
Благодаря за посещението!
